България е над средното световно ниво по развитие на младежките политики. Това заключение мога да направя в края на Първия глобален форум по младежки политики, който се проведе от 27 до 30 октомври в азербайджанската столица Баку.

Както знаете, взех участие във форума като представител на българското правителство, а в делегацията заедно с мен бяха Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци и Петър Младенов, който е младежки делегат на България в ООН. Заедно имахме възможността да чуем какво е нивото на развитие на младежкия сектор в над 100 държави, които имаха свои представители на конференцията.

Въпреки мащабния обем на събитието, на което присъстваха над 1000 участници, организатори и доброволци успяхме да “сверим часовниците” и да разберем, че имаме своите малки постижения. Оказа се, че сме от малкото страни, в които има приети закон, стратегия и финансираща национална програма за младежта (независимо от несъвършенствата в тях). Правейки сравнение с държавите от всички континенти, мога да заявя, че българските младежки организации са сред най-дейните и аз определено се гордея с тях.

Независимо от пожелателния тон на повечето панели и дискусии, на форума бяха изолирани и някои сериозни проблеми като разрастването на Ебола сред младите хора и катастрофалните последици от епидемията, големият брой на младежите, които нямат достъп до образование и здравеопазване и сериозната младежка безработица.

Някак пренебрежително бяха отбягвани темите за младите хора въвлечени във военни конфликти по света, за това как може да намалим разхищението на храна и вода и как да бъдем полезни не само в своите държави, но и за най-бедните хора в Африка, повечето от които са деца и младежи.

Съпоставяйки темите с българската действителност мога да заявя, че имаме своите идентични сериозни предизвикателства свързани с намаляването на броя на младежите, които не ходят на училище, нямат здравна култура, нямат трудови навици и умения или пък са в конфликт със закона. Хубаво е да вземем и добрите световни практики за подкрепа на децата и младежите с увреждания и за приемане на закон и мерки за развитие и стимулиране на доброволчеството! Общо взето ни чака толкова работа, че се питам дали ще има кой да я върши…?!?

И в този ред на мисли кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица идва тъкмо на време. Ако Варна спечели (постарах се да убедя много хора в значимостта на тази кауза) то страната ни ще има възможност да разгърне пълния си потенциал в сферата и да приложи най-напредничавите практики за активиране на младите хора. Дори ще създадем собствени иновации в тази област.