Няма голямо значение колко тона боклук можем да почистим в рамките на един ден. Харесвам националната кампания на bTV и с удоволствие се включвам в нея. Опитвам да въвлека и все повече доброволци. Дори Враца е сред най-активните градове.

Въпросът е друг. Докато чистехме, боядисвахме и разчертавахме спортните площадки в Професионална техническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“ ми направиха впечатление няколко неща.

Не може в един училищен двор, където работят и учат толкова хора цяла година, да е толкова мръсно.

Не може учениците сами да признават, че ако някой ги е организирал по-рано, са щели да свършат тази работа с удоволствие.

Не може да чакаме следващата медийна кампания, за да почистим отново.

Всичко е въпрос на самосъзнание и вътрешна потребност за ред и чистота. И ако не ти пречи, че работиш сред боклуци, че спортуваш и почиваш сред боклуци, че детето ти е сред боклуци…то няма как нито bTV, нито BBC, нито CNN да разрешат проблема.

Трябва да станем много по-критични и самокритични. Да бъдем нетолерантни към посредствеността и непримирими към мръсотията и грозните гледки. Трябва да ни пука за средата в която живеем. Както за личната, така и за публичната. Всеки може да допринася. Не е само въпрос да си платим данъците и таксите. Последното е задължително, но крайно недостатъчно.

Ако някой иска съдействие да се организираме и да почистим някое публично пространство във Враца – ще се радвам да се свърже с мен и моя екип.