На десетки образователни и младежки форуми съм чувал как образованието моли бизнеса да му подаде ръка. В същото време сигналите, които икономиката дава са тревожни. Няма кадри. Добра или лоша поредната образователна реформа направи стъпка в правилната посока към кооперативни действия между двете страни. И май се оказва, че образованието не е съвсем готово на това, бизнесът да му се меси в работата. От желан партньор фирмите се оказват досаден дразнител, който им се пречка в утвърдените практики.

Държавният план-прием за средното образование във Враца поражда много дискусии. Искам да кажа мнението си по темата, преди въпросът да се превърне в политическа препирня. Защото образованието, редом с културата, спорта и здравеопазването имат нужда не само от пожелания и думи, но от дела и смели решения.

Три реалности бяха взети предвид, когато се изготвяше новият план-прием.

1. Национална стратегия да се насърчава професионалното образование и нуждите от кадри на местната икономика
2. Текущото състояние на училищната база и изискването всички ученици да учат само първа смяна.
3. Демографската картина в региона.

Бизнесът в лицето на КРИБ и ТПП вече имат все по-тежка дума в одобряването на план-приема за училищата в България. Личното ми мнение, е че това е положително и е добре да се върви в тази посока. Местният бизнес каза от какви кадри ще се нуждае и се ангажира да се грижи за тяхното развитие още докато са в училище. Това е повече от реална връзка образование – бизнес, което също е стъпка в правилната посока. Не на последно място демографската реалност ни принуждава всяка година да закриваме паралелки. Така че намаляването на броя ученици в нашата образователна система трудно може да бъде пренебрегнато като фактор.

В следствие на тези три условия частично бе прекроена образователната карта на Враца. Най-големите училища ППМГ и „Христо Ботев” губят по две паралелки от новия си прием, защото нямат достатъчно класни стаи, за да преминат към едносменен режим на работа, както предполага законът. Тези, които са в заварено положение, ще довършват започнатото образование там, където са.

Дали това ще е за добро ще разберем след няколко години. Не съм автор на промяната и не е моя решаващата дума дали тя да бъде приета. В документа са отразени становищата на много партньори. И е логично да няма пълен консенсус. Но това не е причина да определяме документа като лош, вреден или други подробни етикети.

Какво цели промяната?

1. Бизнесът се превръща в основен дизайнер на приема по специалности, което означава, че няма да има право да се оплаква от кадрите, в чието създаване участва.

2. За местата в профилираното образование ще се увеличи конкуренцията, и тези желаещи да се определят като “елитни” ще повишат нивото си. Конкуренцията ще доведе до качество.

3. Ще изпълним целта всички училища да преминат на едносменен режим, което ще даде възможност на децата да имат повече свободно време за извънкласни дейности.

Какви са скритите опасности, които аз виждам?

1. Рискуваме увеличаването на приема в професионалното образование да не бъде възприет от “пазара” – т.е. родителите да не искат децата им да са “прости работници”, а “да учат за началници”.

2. Имам опасения, че насърчавайки професионалните училища с новия план-прием, рискуваме те да подценят нужните усилия и енергия по популяризиране дейността си, специалностите си, та ако щете и развитието на учителите си. С други думи да не развият получената възможност.

3. Ако едно дете не бъде прието в желаната от него специалност след 7-ми клас, съществува риск да потърси образователно решение за себе си другаде. С това нашата образователна система ще загуби деца, а икономиката и хора в трудоспособна възраст, които решат да осъществят образователна миграция.

Със сигурност не искам във Враца да има училище, което да е с етикет – “посредствено”, “слабо” или “неконкурентоспособно”. Няма да поддържаме училища, само за да не са сградите им празни, учителите заети или директорите назначени. Ако не могат да привлекат децата и родителите и да попълнят отредените им паралелки – ще ги загубят. Ако ги загубят – някой друг ще ги получи. Във всички случаи добрите преподаватели ще бъдат търсени и все по-добре платени. А посредствените… ще трябва да си намерят ново поприще.

Стремежът на родителите децата им да получават най-доброто образование няма как да бъде спрян. Децата, които искат да станат лекари – ще станат лекари. Тези, които са добри по математика – ще намерят реализация в сектора на високите технологии. Новият план-прием няма да спре никого да преследва мечтите си.

Ще създаде конкуренция, ще насърчи избор на непопулярни към момента специалности, ще даде възможност на някои училища да се развият. Ако не положат усилия обаче, във Враца може да останат само няколко гимназии, които да си разпределят децата всяка година. Всички ще произвеждат кандидат-студенти, а икономиката няма да произвежда нищо.