Онзи ден ви разказах, че съм решил да водя чиста кампания. Да гледам хората в очите и да стисна ръката на всеки, който иска да се запознаем. Това е истинската подкрепа.

Както знаете, “България е волейбол”. И на много от срещите ми в последните дни все стигаме до темата за Европейското първенство по волейбол. Момчетата на Пламен Константинов са не само обединители, но и вдъхновители на нацията. Виждам го във Враца и селата наоколо, сигурен съм, че е така и из цяла България.

Полуфиналът срещу Франция тази вечер ще бъде много тежък, но все си мисля, че можем да вземем нужното ни. Ако мога да перифразирам футболния класик – дори с половин гейм разлика. Най-сетне ще повярваме, че можем да стигнем до финал и това ще се случи.

Да, победата не е всичко и не съм съгласен с популярния рефрен “Ние пеем само за победа”.  Победата не е всичко, но е това, за което националите ни са полагали труд и са се готвили години наред. Тренират всеки ден и мечтаят денонощно. Сега е моментът, когато с малко повече вяра и подкрепа от трибуните можем да им помогнем да успеят.

Тази вечер няма да гледам мача от ложите на Арена Армеец, а отново ще подкрепям националите пред телевизора с приятели във Враца. Пожелавам на всички, които имат удоволствието да гледат на живо това събитие, да създадат уникална атмосфера в залата.

Неслучайно публикувам това видео с “автентичен” коментар на френски. Надявам се довечера френските медии да звучат по същия начин.

Като се замисля, май последната ни голяма победа над Франция бе след една тежка битка пак в Арена Армеец през 2012, когато се класирахме за Олимпиадата в Лондон за тяхна сметка. Време е! Време е за следващата голяма победа!