За поредна година имах честта да поздравя и да се опитам да вдъхновя част от абитуриентите на България. Деца, израснали без родители, без истински дом и без големи очаквания.. Благодаря на екипа на президента Плевнелиев, че ме поканиха да участвам в тази среща.

Именно очакванията са най-голямото предизвикателство пред тези момичета и момчета. Трябва да се отърсят от ниските очаквания към себе си и още по-важно -от високите очаквания към останалите. Да преподредят приоритетите и нагласите си, за да остане в главите им ясното съзнание – нищо не идва на готово и най-големият враг е собственият им мързел.

Сигурен съм, че никога до сега пред децата без семейства не е имало толкова много възможности. Няколко институции, сред които съвсем скоро и Министерството на младежта и спорта, развиват програми за тях, осигуряват менторство, кариерно ориентиране и дори посредничество с работодатели. За новоприетите студенти ще има специални стипендии.

Далеч съм от мисълта, че ще им бъде лесно. Но съм сигурен, че те имат всички шансове да успеят. Да учат, да работят, да бъдат предприемчиви и отговорни граждани. И съвсем скоро да създадат свои семейства, в които децата ще получават всичко това, което те не са имали през своето трудно детство.

Каквото и да си говорим, най-трудното (да израснеш без семейство) е вече зад гърба им. Пред тях са възможностите – и моите високи очаквания към тях