Учудва ли Ви оптимизмът ми тази сутрин? Ще се аргументирам. Вчера имах удоволствието да се върна в началното си училище – Св. Софроний Врачански във Враца. Поканиха ме по повод празника на училището и имах възможност да се запозная с директора г-жа Сиракова и да поздравя децата.

Ето тук беше мястото ми от 1 до 4 клас. Разбира се стаята и чиновете бяха малко по-различни :)

Влизайки в това училище попаднах в оазис. Отвъд прекрасната материална база и очевидно подреденото ежедневие в училището. Усеща се дух, единомислие и най-вече безкраен стремеж да се осигури най-доброто за децата. Комбинацията от любов и професионализъм дава страхотни резултати.

Да, училището се е променило много през последните 25 години. Неузнаваемо е. Станало е много по-хубаво и уютно. То живее в същите условия, в които са и стотици други училища в България. Но обстановката в тях е различна. Едни се справят – други не. Едни работят усърдно – други мрънкат.

Г-жа Сиракова е главен двигател на моделът НУ “Софроний Врачански”

Начално училище Св. Софроний Врачански ми даде надежда, че в България може. Честно казано понякога я губя в следствие на непрестанните ми сблъсъци в реалността. Но тези добри примери трябва да се познават, да се уважават и да служат за мотивация и на останалите. Щом едно училище във Враца може да обедини енергията на директор-учители-родители-ученици и общественост, значи това може да се случи навсякъде. И не само в сферата на образованието.

Наистина в България може… този, който иска и не го мързи.