Днес имах честта да дам старта на 31-вия Маратон на София. Макар събитието да е много далеч от мащабите на по-известните му братовчеди в Ню Йорк, Бостън, Лондон, Берлин и Чикаго то има и би трябвало да има все по-голямо значение за българския спорт. Тичането е най-простото физическо усилие, което всеки от нас може да полага в свободното си време. Не е нужна кой знае каква екипировка, инфраструктура или организация. Само желание.
Освен в церемонията се включих и в самото състезание. Вярно, в най-късата дисциплина – 3 км. Но все пак е важно да се участва. Не че имам себе си за човек, който живее достатъчно здравословно и спортува достатъчно редовно. Но следващата година може да мина едно ниво нагоре.
Хубаво е, че покрай маратона се провеждат и други спортни събития. Който ме познава знае, че страстта ми е баскетболът и не пропуснах възможността да поиграя с децата.
Имам идея да създадем програма, която да дава възможност на българските деца да спортуват по-често. Да кажем поне всеки уикенд. Нещо като MoveWeek – но целогодишно. Хубаво ще бъде София да спечели приза Европейска столица на спорта за 2017 г. , но по-важно е децата в цялата страна да не спират да се движат.