Тъжно е, когато възможностите са повече от желанието. И обратно, когато желанието е повече от възможностите е вдъхновяващо и мотивиращо. За това няма да пиша поредната тирада как няма достатъчно места за спорт, как младите и особено хората с увреждания са ограничени и дори лишени от правото и възможността да спортуват редовно и т.н.

Да, всичко това е факт. Трудно е. Ние като държава и общество не сме си свършили работата, за да решим тези проблеми. И проблемът не е само финансов. По-скоро публичният интерес къде и какви инфраструктурни проекти да се изграждат трябва да бъде водещ пред политическите или лични предпочитания на тези, които вземат решения и разпределят средствата.

Заинтересованата държава може да помогне на децата да подобряват постиженията си и да преодоляват граници. Аз като част от държавната администрация се стремя да не оставям на мира себе си и тези, които решават. И без значение в кой сектор работя, личната ми амбиция е да продължавам да ги тормозя.

Вчера посетих поредното събитие от Седмицата на движението – MoveWeek. Организирано бе от сдружение „Адаптирана физическа активност и спорт – НСА“. В басейн “Мадара” урок по плуване имаха над 30 деца със специфични потребности. Въпреки сериозните си заболявания и трудностите произтичащи от тях, децата дадоха урок по смелост и воля. Искаха да опитват отново и отново. Да прекарат всеки миг пълноценно наслаждавайки се на емоцията в басейна.

Те нямат възможност да станат републикански шампиони по плуване. Не са и олимпийски надежди. Но спортът за тях е средата и инструмента, чрез който се учат. Да се изправят, да се движат, да общуват. Впечатлен съм от желанието им, както и от безрезервната подкрепа от страна на семействата и инструкторите. Остава обществото… и държавата.