Три са основните впечатления, които придобих при посещението си в Хърватска миналата седмица. Там се срещнах с колегата Хвое Садарич – помощник-министъра по социална и младежка политика и неговия екип. Също така гостувах на местни младежки организации и на Агенцията за мобилност и програми на Европейския съюз.

Изводите ми до голяма степен потвърждават пътя, по който ми се ще да се развиват и нашите младежки политики. В някои действия и пред някои предизвикателства имаме сходни модели на работа. Ще акцентирам на разликите, които смятам можем да обмислим и приложим.

1. Младежката дирекция в тяхното министерство има малък щат – под 10 души. За сметка на това имат регионални представители на областно ниво.

2. За по-ефективно инвестиране на публичните средства предпочитат да обявяват конкурси за изпълнение на конкретни задачи и НПО да дават проекти с които предлагат тяхното осъществяване. НПО-тата пак имат свобода за творческо мислене, но усилията им се фокусират върху решаване на топ проблеми, определени от правителството.

3. В Хърватска отговорността за програмата Еразъм + се поделя между Министерството на социалната политика и младежта и Министерство на науката, образованието и спорта. Тази комбинация се оказва доста успешна и само за пример ще дам подготовката за Европейските университетски игри в Загреб и Риека през 2016 г.

По Младежката гаранция горните две министерства си сътрудничат много тясно с колегите си от Министерство на труда и пенсионната система и звучащото доста любопитно Министерство на предприемачеството и занаятите.