Сега се провежда традиционният младежки фестивал в града и използвах този повод, за да видя как се променя младежка Варна. Светлето ме запозна с дейностите, които се случват тази година. За съжаление не успях да се включа в нощната програма Но виждам, че отново са се постарали и правят уникални неща.

Днес Варна изглежда по друг начин. Най-вече благодарение работата на кмета Иван Портних. Но също така и благодарение ентусиазма на младежките организации, които вдъхновени от спечелената титла ЕМС правят все по-добри неща.

Много пъти съм го казвал, искам повече общини да следват пътя на Варна в младежките политики. Където и да ходя ги давам за пример. Сега дори съм намислил да поканя Светлето и нейния екип в родния ми град Враца. Сигурен съм, че ще вдъхновят местните младежи и НПО.

А защо не след десетина години Враца да стане вторият български град Европейска младежка столица? Когато мечтите са големи идват и резултатите!

Точно преди година тук в блога споделих и трите си основни цели в младежката сферата. Исках да популяризираме Националната програма за младежта, което е факт. Разбира се може  и още по-добре. Но напредък има и за това съдя по големия брой НПО-та, които за пръв път кандидатстват пред ММС.

Убеден съм, че младежките дейности сега много по-често влизат в медиите, говори се повече за младежка политика дори на ниво Министерски съвет. Колкото и да е трудно, правим дори опити за междуинституционална кооперация. Трите ни събития в Северозападна България вчера са само малък пример, как работата ни започва да става значима за все повече млади хора.

Основната задача, която си поставих преди година, бе да създам екип с капацитет и ентусиазъм за работа. Смятам, че това е най-големият ми успех през тази година. Най-големият НИ успех. В ММС се събраха страхотни момичета и момчета, които могат и още по-важно имат желание да се развиват и да стават по-добри в работата си!

Разбира се рядко си позволявам да ги хваля и точно тук и сега е моментът да им напомня, че очаквам много повече – енергия, идеи, ефективност и най-вече смели решения от днес до следващия 12 август. Вече замисляме следващата активност!

Ресурсът ни позволява да се съсредоточим в няколко града, където освен за проблемите да поговорим за мечтите и възможностите. Решихме този път да не се фокусираме върху София и младежката столица Варна и избрахме район, за който най-вече се говори негативно – слаба икономика, лоша демографска перспектива, безпътица за младите хора. Избрахме Северозападна България и по-специално Видин, Монтана и Враца, защото сме сигурни, че таланти има навсякъде и трябва да бъдат активирани.

Искаме да достигнем до различни групи младежи. Приятно ни е да общуваме с отличниците, приятно ни е да общуваме с победителите от международни ученически състезания и доброволците в социални и хуманитарни кампании, но също така искаме да бъдем полезни и на онези, които мечтаят да направят своите трудни малки крачки. Тези, за които е малко по-трудно да достигнат до там, за където са тръгнали…но с малко насърчаване и подкрепа могат да го направят.

Младежките центрове, които ММС финансира в цялата страна също ще бъдат подготвени с интересни акции. Аз лично ще посетя събитията в Северозапада и ще се радвам да се срещна с възможно най-много младежи.

Подробности за събитията и как да станете доброволци към нашите екипи по места ще откриете във Facebook страницата на Национална информационна система за младежта. Наши специални посланици ще бъдат Йоанна Драгнева, Ненчо Балабанов, Д2, Део и Бобо

Благодаря за тази снимка на vesti.bg. Нетинфо е един от партньорите на инициативата.

На тези млади хора е много трудно да им кажеш нещо, което не знаят. Защото те търсят сами и намират това, което им трябва. Може да им говориш за високи заплати, но всъщност те искат да са предприемачи и да имат собствен бизнес и собствено време. Можеш да им пожелаеш да бъдат активни, вместо да ругаят пред телевизора – но те най-вероятно въобще не гледат телевизия. Можеш да им пожелаеш, да останат в България – но те могат да живеят и работят с голям успех навсякъде по света.

Всъщност, запознавайки се с учебните компании на българските ученици и студенти по време на конкурса разбрах нещо важно. Единственото, което можем ние да си пожелаем е тези млади хора да продължат да работят за България. Защото след 10 години това ще бъде гръбнакът на българската икономика. От нас политиците зависи днес да им помогнем да израснат – здрави и подготвени за бъдещето!

Ще си пазя тази снимка, защото на нея съм рамо до рамо с гръбнака на българската икономика за следващите няколко десетилетия.

Искам да поздравя организаторите, спонсорите, менторите и най-вече техните учители за прекрасната работа. Специално усилията на колегите от Министерство на икономиката, които до момента са основния представител на държавата, подал ръка на това начинание. Очаквам и ние в ММС и МОН и МТСП и общините да бъдем много по-активни още през следващата учебна година.

Единствено съжалявам, че тези програми обхващат твърде малка част от младежите. Тези, които имат вътрешна мотивация да достигнат много далеч и не искат да пестят сили. Това са тези, които не ги мързи.

Много ми се иска да измислим подходящи форми с които да ангажираме и по-неуверените, по-мързеливите и по-неориентираните деца. Защото сигурен съм в тях дреме не по-малко талант, не по-малко умения и не по-малко перспективи.

В общи линии им споделих, че опитът ми като журналист ми помага в общуването с медиите като политик. Другият важен инструмент е личния ми блог. Но най-голяма увереност ми дава това, че нямам какво да крия и нося на критика. Последните две неща смятам са задължителни за всяка публична личност.

След това малко спонтанно се озовах на младежка среща на ООН за правата на човека и младежкото участие. Имаше представители на 17 държави от Източна Европа и Централна Азия. Зададоха ми много въпроси. Най-много се интересуваха как политиците да чуят гласа на младите. Дадох им приятелски съвет – да говорят конструктивно, с факти, да споделят опит и да не остават без кауза.

Именно каузите е свързващото звено между политика – бизнес и младите активисти.

Ако имате желание да се срещнем и да обсъдим някакъв важен проблем свързан с младежта, младежкото участие, младежката работа или спорта – на линия съм. Не връщам никого, стига да има идея или поне предложение за положителна промяна

Посещението ни е и във връзка с 65-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Близо 500 монголци са завършили български университети а близо 3000 имат специализации у нас – сред тях министри, депутати, лекари, инженери, геолози, фармацевти, певци, музиканти и бизнесмени получили образованието си у нас. Първите ми впечатления, са че монголците изпитват голямо уважение към нас като народ и нашата култура.

Ще останем тук до сряда, като през това време ще имам възможност да споделя европейски практики и тенденции в младежката политика, която тепърва ще се развива в тази страна. Ще имам и няколко срещи на тема спорт, като монголските ни приятели се интересуват от нашия опит в развитието на волейбол, бокс и борба, както разбира се и на най-популярните спортове сред местното население – футбол и баскетбол.

През миналата седмица бях на тридневно посещение в Будапеща и Сегет и искам да споделя няколко наблюдения. Ако трябва да обобщя в едно изречение в какво унгарците са по-добри от нас – то отговорът е – работят повече.

Да започнем с църквата, която там е много силна и работеща институция. Получава финансиране от държавата, но основно за извършване на конкретни дейности. Предлага около 40 социални услуги. Дори е ангажирана със спорта сред подрастващите.

Като общество думата “взаимопомощ” не им е никак чужда. Лесно създават работещи екипи в името на своите каузи. В този ред на мисли няколко пъти ме помолиха да съдействам за развитие на отношенията между нашия и техния младежки сектор. За това отправям покана към всички, които си търсят партньорски организации в чужбина и имат интерес към Унгария – да се свържат с мен за детайли.

Като говорим за обществото – имат по-скоро западноевропейски манталитет и много строги правила и санкции за неспазване на правилата. Т.е. има ред.

Около 23 000 деца са под институционална грижа, което в началото като го сравних с нашите 4000 ми се стори ужасно много. След това разбрах, че причина за това пак са правилата – имат много стриктни правила за извеждане на деца от семейства в риск. Като най-често този риск е свързан с насилие или бедност. Тук обаче идва и най-сериозната разлика – приемната грижа е на по-високо ниво и семействата не се притесняват да вземат ромчета у дома си.

И нещо, което много ме впечатли – работния ден е от 7.30 до 15.30. Стават рано, но и имат свободно време в светлата част от денонощието. Съответно лягат рано за сметка на нощния живот, но май не им тежи особено.

Излишно е да казвам, че спортуват много – тичат, карат колелета, играят футбол почти навсякъде (включително в дворовете на църквите).

Скоро ще ни върнат визитата.

Днес представих на медиите (а вярвам, чрез тях и на всички българи) цифрите от последното национално изследване сред младите хора. Само няколко акцента:

- Огромна е пропастта между декларираната готовност и реалните действия. Много от младежите знаят какво трябва да се прави, но не го правят. 63% виждат смисъл в доброволчеството, но само 8% са участвали в доброволчески акции (ако не броим пускането на SMS в подкрепа на някаква кауза)

- Плашещо ниско е доверието в институциите – 20% вярват в правосъдието, около 30% смятат, че в България може да се забогатее по честен начин

- 51% не работят, а 62% от безработните не са регистрирани в бюрата по труда

- 98% от младежите не членуват в никакви организации (НПО, младежки, студентски, ученически, спортни, политически….)

- 29% смятат скоро да емигрират

- 10% или казано в реални цифри към 100 000 млади хора открито заявяват, че са готови да продадат гласа си на идните избори

Оптимистичното:

- 87% определят, че са в добро здраве

- 75% имат много приятели

- 65% са оптимисти за бъдещето

- 67% декларират, че имат свободно време…остава да им помогнем да го запълнят със смислени дейности

Разбира се набелязали сме и конкретни мерки:

До края на месеца ще свикам консултативния съвет по въпросите на младежта, където с колегите от другите министерства и национално представените НПО ще обсъдим как можем да подобрим координацията помежду си. В много страни от ЕС това е най-важният дебат в момента. Как различните сектори и институции да заработят заедно за решаване на проблема.

Предвидили сме и конкретни мерки, които ще представим на колегите. Ще се радвам да чуем и техните планове за действие, за да не се дублираме.

И не на последно място ще подобрим контрола върху МИКЦ и ще променим наредбата за финансирането им, като въведем по-ясни приоритети и измерители за ефективността им.

И нещо много важно, което пропуснах да кажа на пресконференцията, а и никой не ме попита. Освен NEETs, сред българските младежи има и много учещи, работещи, създаващи семейства активни граждани. Не бива младежките дейности да са насочени единствено към проблемните младежи и да загърбваме успяващите. Напротив, според мен трябва да създадем и мерки за поощряване на можещите, защото те са ни естествените посланици към групата на NEETs. Трябва да ангажираме успешните млади хора и да ги превърнем в ролеви модели – хората да знаят за тях…както знаят къде е краварката.

Със сигурност работата на “Барометър” ще бъде много сложна, но радващото, е че държавата на местно ниво в лицето на Зам.-областният управител Красимир Иванов вече им подаде ръка и ще реализират съвместни инициативи. Министерството на младежта и спорта също има готовност да се включи по всяко време.

Дадох им за пример последното ни изследване (което въобще не е за пример). Според данните 67% от младежите у нас заявяват, че имат свободно време…и 80% от тях не правят нищо смислено в него. Няма как икономиката ни да прогресира, при тези нива на неграмотност, апатия, ранно отпадане от училище….и ще ме извините – лентяйство.

Както обещах вече започнах серията гостувания на МИКЦ-ове в страната. Първи ме поканиха дамите от “Обектив” в Перник. Те са партньор на ММС от няколко години и имат богат опит в работата с млади хора. Показаха ми една стена снимки на хора, чиито съдби са променили към по-добро. Казват, че си ги гледат, за да се вдъхновяват.

Обещах им още веднъж да им съдействаме, ако имат проблем с диалога с някои държавни институции. Вярвам, че няма да се налага. Също така ако решат да влязат в по-трудни за работа райони – ще им помогнем.

И те както повечето младежки организации обичат да правят инициативи с цел забавление. Това е най-лесния начин да ангажират вниманието на своите връстници. Дали е най-ефективно за изпълнение на поставените цели е друг въпрос. Разбрахме се за повече работа на терен и малко по-малко забавление.

Докато бяхме в Перник се срещнах с новия Областен управител – Ирена Соколова. С нея и екипът й обсъдихме по какви проекти можем да работим заедно, а също така и какво сме свършили до момента. Спортните клубове в областта ще получат около 50% повече пари от наши програми в сравнение с миналата година. Имат амбиции и за спортна инфраструктура. Видяхме ремонтирани зали за бойни изкуства, борба и бокс. Ремонтите продължават – дано има и много желаещи да спортуват в обновените спортни съоръжения.

Във Враца също си говорихме за диалогът и още по-важно единодействието на институциите. Особено в борбата с младежката безработицата, която за северозападния регион е огромен проблем. И тук акцентирах върху работата на терен. Имах и изключително интересна среща с учениците от СОУ „Васил Кънчов“, за която специално ще разкажа следващия път.