Преди няколко дни екипът на президента Росен Плевнелиев ме покани да се включа в служебното правителство като заместник-министър на младежта и спорта. Акцент в работата ми са младежките политики и тяхното прилагане. Приех по няколко причини:

Имам опит от работата си като председател на Държавната агенция за закрила на детето и се чувствам уверен и компетентен да заема тази позиция. Чувствам подкрепата на стотици организации, с които сме работили през годините – без значение кое правителство е било на власт. Вярвам, че в момента държавата повече от всякога се нуждае от смели хора, които са готови да вземат решения. И не на последно място за мен ще бъде чест да работя рамо до рамо с големи български шампиони като Евгения Раданова и Йордан Йовчев.

Три са основните приоритета в работата ми в служебния кабинет през идните 2 месеца:

1. Популяризиране на Националната програма за младежта. Ще направя всичко възможно тя да стане по-разпознаваема, по-достъпна за младежки НПО и в следствие на това по-ефективна за решаването на реални проблеми на различни младежки общности.

2. Като цяло младежките политики не са особено популярна тема. Нито достигат, нито още по-малко пък въвличат достатъчно млади хора. А ролята им трябва да бъде точно такава – да са широка платформа за дискусия и инструмент за решаване на реални проблеми – достъп до качествено образование в България, здравословен  начин на живот и превенция, младежка безработица, помощ за младежи с психически и физически заболявания и т.н.

3. Повишаване на административния капацитет в ММС по темите свързани с младежта и младежките организации. Няма начин да се развива политика в която и да е област, ако няма подготвени и мотивирани за реализирането й хора.

Аз имам доверие във всички служители на министерството и много се надявам те да го оправдаят в идните седмици. Да докажат, че вярват и могат да създават младежки политики.Защото в крайна сметка работата не се ограничава в разпределянето на на някакви пари на някакви организации. Идеята е да има измерими резултати към по-добро сред отделните младежки микрообщества.

Що се отнася до спорта, вярвам че той е един от най-ефективните инструменти за прилагане на младежки политики. Редом с образованието и изкуствата. За това съм сигурен, че младежта и спорта имат еднакви приоритети и тежест в рамките на това правителство. Крайната цел на тези политики е да подобрят качеството на живота и перспективите пред младите хора в България.