Три са основните предизвикателства в работата на НПО в сферата на младежките дейности и особено на тези, които имат ролята да бъдат МИКЦ. На първо място трудно работят на терен. Имат проблеми в координацията с институциите и освен всичко останало трябва да се преборят срещу апатията на голяма част от младежите.

Както обещах вече започнах серията гостувания на МИКЦ-ове в страната. Първи ме поканиха дамите от “Обектив” в Перник. Те са партньор на ММС от няколко години и имат богат опит в работата с млади хора. Показаха ми една стена снимки на хора, чиито съдби са променили към по-добро. Казват, че си ги гледат, за да се вдъхновяват.

Обещах им още веднъж да им съдействаме, ако имат проблем с диалога с някои държавни институции. Вярвам, че няма да се налага. Също така ако решат да влязат в по-трудни за работа райони – ще им помогнем.

И те както повечето младежки организации обичат да правят инициативи с цел забавление. Това е най-лесния начин да ангажират вниманието на своите връстници. Дали е най-ефективно за изпълнение на поставените цели е друг въпрос. Разбрахме се за повече работа на терен и малко по-малко забавление.

Докато бяхме в Перник се срещнах с новия Областен управител – Ирена Соколова. С нея и екипът й обсъдихме по какви проекти можем да работим заедно, а също така и какво сме свършили до момента. Спортните клубове в областта ще получат около 50% повече пари от наши програми в сравнение с миналата година. Имат амбиции и за спортна инфраструктура. Видяхме ремонтирани зали за бойни изкуства, борба и бокс. Ремонтите продължават – дано има и много желаещи да спортуват в обновените спортни съоръжения.

Във Враца също си говорихме за диалогът и още по-важно единодействието на институциите. Особено в борбата с младежката безработицата, която за северозападния регион е огромен проблем. И тук акцентирах върху работата на терен. Имах и изключително интересна среща с учениците от СОУ „Васил Кънчов“, за която специално ще разкажа следващия път.