Според ново проучване за напредъка на нациите, България е на 49-то място в света. От страните в региона сме в средата на класирането. Имаме добри резултати в секторите икономика, здравеопазване и образование. Единствените два критерия, по които очевидно отстъпваме са Опазване на околната среда (76-то място) и забележете – Социален капитал (123-то място сред 167 държави). Изводът е да цапаме по-малко, да бъдем по-добри и да си имаме повече доверие. Само тогава ще бъдем по-щастливи!

През последните дни ми се наложи да се сблъскам с няколко такива казуса. Не беше приятно, но смятам че свършихме полезна работа.

Първо бе отлаганото с години извозване на цистерните серовъглерод от площадката на бившия комбинат “Химко”. Мнозина са знаели за този проблем, някои експерти са го определяли като опасен за града, но никой не се нае да го премахне от Враца. Поради една или друга причина, точно на нас сега се падна честта и отговорността да го махнем от Враца. Справихме се!

Почти паралелно се появи и предложението във Враца да се изградят мощности за изгаряне на RDF. Стремежът ни да бъдем зелен туристически град трябваше да бъде защитен светкавично и непоколебимо. На много места в страната дават мълчаливо съгласие за тези “инвестиции”. Враца не е от тях и вярвам, че сегашното ни решение ще бъде дълго от полза за развитието на града.

Не си спомням в новата история на Враца да е прекратяван договор за изпълнение на голям инфраструктурен обект. А некачествени строежи има предостатъчно. Напук на “здравата логика” и предстоящите местни избори след няколко месеца, решихме да прекратим договора с изпълнителя на спортната зала на училище “Христо Ботев”. Опасенията ни бяха свързани с качеството на работа, потвърдиха се от експерти и взехме възможно най-трудното и непопулярно решение да прекратим договора.

Изборът на нов изпълнител ще ни забави и това ще бъде ползвано от моите опоненти в предизборна ситуация. Все пак прецених, че по-важно е да построим една наистина качествена зала, а не да си затваряме очите с цел да режем лентички по-скоро.

Имам себе си за смел човек. Не ме е страх да вземам непопулярни решения, които дългосрочно ще бъдат от полза на града ни. Дори с риска някой да ми се обиди, разсърди или да не гласува за мен през октомври.

Едната идея е да направим тематични 3D пешеходни пътеки, като основната задача е да бъдат ограничени произшествията на пътя. Те са красиви и привличат внимание. По този проект е нужно съгласуване с КАТ, защото има законови ограничения, но със сигурност идеята е добра.

Втората идея е с цел да опазим града си чист, като поставим интересни и провокативни кутии за фасове от цигари на публични места. Пушачите да бъдат мотивирани да изхвърлят там угарките, като в същото време с всяко свое действие участват в интересно социологическо проучване по теми свързани с Враца.

И двата проекта са много добре подготвени, мотивирани, с финансови параметри и предвидена устойчивост. Личи си, че са разработени от хора, които имат вътрешна мотивация градът ни да става все по-добро място за живеене.

Няма по-зареждащо начало на работния ден от това, млади хора да покажат загриженост за решаване на реални проблеми на Враца и дори да имат конкретни предложения за разрешаването им. Ще бъда щастлив ако всяка седмица получавам поне по едно подобно предложение. Децата от всички врачански училища са добре дошли в кабинета ми.

Избрах улица “Георги Бенковски”, защото тя е като събирателен образ на проблемите на Водния цикъл на Враца. Разкопавана е седем пъти през годините. Възстановявана е частично няколко пъти. В момента само добър археолог може да открие останки от асфалт.

“Георги Бенковски” и “Петко Р. Славейков” ще бъдат изцяло реновирани до края на месеца. Получих уверение, че строителите ще се мобилизират, а инженерът ще одобри още плащания от провизорни суми, за да имаме съвсем скоро нова и здрава асфалтова настилка на поне 10 от най-разрушените улици във Враца.

Въпросът е друг. Докато чистехме, боядисвахме и разчертавахме спортните площадки в Професионална техническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“ ми направиха впечатление няколко неща.

Не може в един училищен двор, където работят и учат толкова хора цяла година, да е толкова мръсно.

Не може учениците сами да признават, че ако някой ги е организирал по-рано, са щели да свършат тази работа с удоволствие.

Не може да чакаме следващата медийна кампания, за да почистим отново.

Всичко е въпрос на самосъзнание и вътрешна потребност за ред и чистота. И ако не ти пречи, че работиш сред боклуци, че спортуваш и почиваш сред боклуци, че детето ти е сред боклуци…то няма как нито bTV, нито BBC, нито CNN да разрешат проблема.

Трябва да станем много по-критични и самокритични. Да бъдем нетолерантни към посредствеността и непримирими към мръсотията и грозните гледки. Трябва да ни пука за средата в която живеем. Както за личната, така и за публичната. Всеки може да допринася. Не е само въпрос да си платим данъците и таксите. Последното е задължително, но крайно недостатъчно.

Ако някой иска съдействие да се организираме и да почистим някое публично пространство във Враца – ще се радвам да се свърже с мен и моя екип.

Днес не проведохме акция, с която да ги плашим или тероризираме. Започнахме процес, в края на който до един месец в града ни няма да се движат коне и каруци. Наложихме и първите санкции.

Ако някой иска да има кон – ще си го регистрира където е нужно и ще го гледа извън града. Ако някой иска да има каруца – ще плаща такса, ще я регистрира в КАТ и ще я ползва извън града. Ако някой бъде спрян да извършва незаконна дейност с каруцата си – тя ще бъде конфискувана.

Проблемът с децата, които вместо да учат се товарят по каруците и обикалят по бунищата е най-фрапиращ. Силно се надявам с ДАЗД и Регионалния инспекторат по образованието да прекъснем тази практика. Тези деца трябва да учат, за да слязат от конете и да изкарват прехраната си по различен начин от своите родители.

Днес започнахме синхронизиране на действията на Община Враца с полицията и компетентните агенции и институции. Проблемът не е, че ромите нямат поминък. Проблемът е, че са научени да се движат по пътя на най-малкото съпротивление. Вече ще спазват правилата. Ако не им харесват правилата във Враца – могат да живеят в което село искат.

Излишно е да уточнявам, че няма да се поддам на натиск по този въпрос. Сигурен съм, че мнозинството граждани на Враца ме подкрепя в тези категорични действия.

Да започнем от там, че не Община Враца, а Областна администрация с подкрепата на много доброволци организира тази чудесна инициатива.

Не, не съм забранил на никого да участва. Нито на ученици, нито на младежи, нито на служители на администрацията, нито дори на собственика на въпросната медия. А и няма как да забранявам подобно нещо.

На въпросното заседание стана дума, че Община Враца обявява конкурс за най-патриотичен клас в нашия град, а наградата ще бъде екскурзия по стъпките на Ботев извън нашата страна. Не от Козлодуй до Околчица, а там където той е живял, работил и творил преди да се качи на Радецки.

За повече от година като кмет, мисля че вече ясно съм показал какъв е стилът ми на работа. Ако искам да въведем нещо ново или да отменим нещо старо се допитвам до хората. Правим формални и неформални обществени допитвания непрекъснато. Правим така нещата, че хората да участват във взимането на решения.

Благодаря на всички, които не четат кафяви медии. С оглед наближаващите избори, те ще стават все по-тъмно кафяви. На тези, които все пак им отделят време – винаги имайте едно на ум. Заглавията с ШОК, УЖАС, БОМБА, СРАМ, ДРАМА и т.н. винаги са силно преувеличени или откровено лъжливи.
Не позволявайте да ви лъжат и манипулират.

Ето и официалната информация от заседанието, публикувана на сайта “Ботеви дни”

Отне ни около 3 часа, но си струваше. Не се включиха толкова хора, колкото ми се искаше. Но за сметка на това съм мотивиран да продължим всеки месец с по една доброволческа акция. Приемам идеи за следващата.

Доброволчеството във всичките му форми трябва да стане част от ежедневието ни като граждани, а не да бъде кампанийно или от акция на акция. Всеки има с какво да помогне и с какво да бъде полезен на околните.

И не на последно място – ако не сте опитвали този туристически маршрут – препоръчвам ви го. Не е много тежък, а гледката от върха е страхотна. Стига да няма мъгла

Днес в рамките на инициативата “Мениджър за един ден” се оказа, че само един от всички участващи ученици се е качвал на Четвърта скала. Това е чудесна възможност освен да се погрижим за пътеката, да представим този туристически маршрут на младите ни съграждани.

Прогнозата за времето в неделя е оптимистична. В 13 ч. започва мачът на Ботев Враца срещу Витоша Бистрица.

Теорията на работодателя е много проста – няма съд, който да отсъди в негова полза и за това не си търси правата там. Разчита с обществен натиск да притисне кмета, той да притисне други фирми да му платят. Изнудва кмета, да изнудва фирми, да му платят за нещо, за което сам не се е договорил.

Ситуацията става още по-абсурдна, защото този човек води след себе си колкото работници, толкова и репортери. Довечера може да сме и в централните новини с този казус.

Искам да кажа и да повторя три истини по темата. Всеки да ги тълкува както иска:

1. Взел съм всички необходими мерки безобразията по Водния цикъл във Враца да видят бял свят чрез прокуратурата и съдебната система. Важно е всеки да носи персонална отговорност за действията си през годините.

2. Години наред и трите страни – Община – Изпълнител – Фирми допълнително ангажирани с Водния цикъл във Враца с широко затворени очи са влизали в обречени на провал договорки. Провал повече за града и по-малко за личните им интереси.

3. Защо една фирма с ясно съзнание влиза в сделка, в която няма никаква правна защита чрез договор? Кой я убеждава или “урежда” точно тя да се занимава с това?

И един риторичен въпрос – този, който е бил акушер на тази сделка преди 2-3 години, има ли в момента интерес да се надуват тромби пред общината и да се ангажират национални медии с темата?

Ситуацията малко ми напомня на футболистите на Ботев Враца от миналата есен, когато искаха да им плащам премии за мачове, които някой друг им е обещавал, на стойност, която не е обсъждана с мен при положение, че с никого не са подписали договор за това. За капак след месец открихме и ведомостите, върху които са се подписали, че са взели въпросните пари – старателно скъсани и скрити. Тогава пак имаше нарочени пресконференции и режисирани скандали.