Кое е най-важното качество, което искаме да възпитаме в младото поколение? Креативност? Предприемчивост? Социална отговорност? Самодисциплина?

В събота гостувах на събитието на моя приятел Андрей Новаков “Финансирай мечтите си” в София.Около 200 души отделиха съботния си следобед, за да си поговорим за възможности. Как ЕС може да бъде нашият акселератор към по-добър живот. Какви са възможностите и предизвикателствата около нас.

Винаги, когато Томислав Дончев вземе пръв думата вдига летвата изключително високо. И този път не беше изключение. Каза много важни неща за европарите и колко важно е в България да не остава нефинансирана добра идея. Друг обаче бе основният акцент от изказването му според мен. Трябва да спрем да се страхуваме от провалите в бизнеса. Дали обществото стигматизира неуспелите в своите бизнес начинания е спорен въпрос, но със сигурност в главите си младите предприемачи (а и не толкова младите) отглеждат своя голям страх от грешките и провалите. А няколко бизнес провала са предпоставка за един успех

Моята презентация трябваше да бъде за мотивацията. Тази магия, която движи едни напред и застопорява други на едно място. Този феномен, който прави цели общества успешни и обрича други на нищета. Много е сложно да говориш за мотивацията, като някакво копче с което можеш да активираш няколко десетки хиляди младежи всеки ден. Няма лекарство, няма формула, няма модел с който да го постигнем от днес за утре. Мотивацията се ражда в сърцата и душите на хората – можем да им помогнем, да ги насърчим но не и да го направим вместо тях.

Мотивацията обаче може да запълва празнини. С мотивация можеш да преодолееш лични дефицити и обществени празнини. Да направиш разликата. с която да победиш. Мотивацията обаче е резултат. Резултат от нещо още по-лично – намирането на кауза. Ако има алгоритъм за успеха, то той би изглеждал така:

Кауза – Мотивация – Работа – Екип – пак Работа – допълнителна Мотивация – още Работа – Резултат

И за да докажа тази си теза ще споделя няколко изречения от още един лектор. Млад човек, решил да се учи на бизнес и предприемачество от вече реализирали бизнеса си хора от различни страни в ЕС. Кандидатствал, харесали го, отишъл да помага и да се учи – нещо като чиракуване. И много скоро менторството се превърнало в двупосочен процес. Оказало се, че нашето момче има на какво да научи европейските бизнесмени. Логично много го харесали. И още по-логично той решил да развива своите идеи и бизнес,вместо да се отдаде на по-сигурния вариант да остане на работа при своите ментори.

Да се върнем на първото изречение – какви качества искаме да възпитаме в младото поколение?

Моите три предложения са да бъдат смели и да поемат рискове, да се стремят към по-големи цели от тези, които изглеждат постижими и никога, ама никога да не си и помислят да спрат да учат. Това прави разликата…