Днес имах честта да участвам в церемонията по удостояването на Отавио Чинкуанта с почетната титла Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия “Васил Левски”. Сеньор Чинкуанта е един от хората, които разбира от мениджмънт и администрация в спорта на най-високо световно ниво. Няма да преразказвам богатата му визитка. Достатъчно е, че е президент на Международния кънки съюз (ISU) и член на Международния олимпийски комитет.
Според него страни като България (явно имаше предвид с по-скромни финансови ресурси) трябва да залагат на развитие на индивидуалните спортове, ако искат да печелят медали от големи състезания. Ако търсят социалния ефект – тогава е по-удачно развитието на отборни спортове.
Относно спортната база, той ясно обясни своята гледна точка за планиране изграждането на нови съоръжения. Те трябва да се създава с мисъл за поне три обществени групи. На първо място учениците, които трябва да спортуват редовно. Гражданите, които да я използват в свободното си време. Разбира се и за елитните спортисти, които се борят за медали.
Аз бих добавил и акцент към хората със специфични потребности и възрастните хора, защото нашите баби и дядовци са най-обездвижените пенсионери в Европа.
Хубаво е, че доказани специалисти в управлението на спорта затвърждават връзката си с НСА и България. С интерес ще присъствам на някоя от следващите лекции на Отавио Чинкуанта в София.
