17 септември 2019 г.

Знам, че асфалт не се яде. Но добрата инфраструктура дава хляб на много хора!

От сряда тази седмица започва работа по бул. “Христо Ботев”. Градската част на проекта от Надлеза до Червения площад ще се работи на три етапа. Оптималната цел е до края на ноември (ако позволи времето) всички отсечки в града да имат по един нов слой асфалт.

Противно на спекулациите, които недоброжелатели пускат сред хората, искам да кажа още веднъж две важни неща: Технологията за рекултивация на компрометираните пътни участници нито е финансово неизгодна, нито замърсява природата. Чух и мнения, че строителите унищожават здрави плочки и бордюри. Уверявам Ви, че всички материали, които са годни за използване се складират при нас и ще бъдат ползвани за ремонти в междублокови пространства и в селата.

Всички изолации, дограми и отоплителни системи са подменени. Всички помещения са основно ремонтирани. Днес започва и работата по поставяне на новата модерна настилка за лека атлетика. Осигурили сме оборудване за съблекалните, фитнеса и провеждане на състезания по лека атлетика. Справяме се със средства от бюджета на Общината.

Миналата седмица малките лекоатлети от Враца спечелиха 7 медала на турнир в София. Сигурен съм, че в обновената зала по този спорт ще се запалят още стотици деца, които ще донесат десетки медали на Враца и много радост на своите семейтва. Надявам се децата, треньорите и най-вече гражданите ползващи съоръжението да го пазят отговорно.

Едната ще се случи в двора на читалище “Огнище” в село Челопек – ще възстановим изцяло пространството за отдих и игри. Има много работа, така че местните хора започват още днес. Аз ще се присъединя в неделя сутрин. Ако искате да помогнете – елате към 9 часа.

Около 11.30 пък в село Чирен ще възстановяваме детската площадка в детската градина. За там вече има солиден брой желаещи да помагат, надявам се времето да е с нас и да свършим работата бързо. И там сте добре дошли.

Ако някой иска да се видим и да обсъдим теми свързани с настоящето и бъдещето на Враца или нещо за младежка политика и спорт – може да се видим на информационните ни шатри до кино “Коларов” в събота и до парк “Дъбника” в неделя след 19 часа.

Имаме и една идея за 15 септември, но ще Ви я споделя в идните дни.

Сигурно вече се повтарям, но отново искам да благодаря на доброволците, които вече цяла седмица ми помагат на шатрите във Враца, на тези включващи се в инициативите, на тези които заявиха готовност да участват в бъдещите ни начинания и най-вече на хилядите врачани, които вече ми оставиха идеи и препоръки как да направим Враца такава, че да я обичаме още повече!

Благодаря й на нашите приятели от НАЛБ, които помогнаха нещата да придобият съвсем баскетболна визия. С точни и съвременни очертания, с професионална организация и съдийство на демонстративните мачове.

И аз поиграх. Включих се в отбора на ветераните и даже вкарах няколко коша. Младежите ни победиха заслужено, което пък е оптимистичен знак – трябва да им имаме все по-голямо доверие и да залагаме на тях. Разбира се съвсем скоро ще им искаме реванш

И не на последно място. В реновирането се включиха много хора – мъже, жени, младежи, деца….и техният труд не бива да се унищожава. Много силно се надявам играещите да пазят това място. Да не се троши, драска и унищожава. Да съхраняваме и ценим труда си.

А към тези млади баскет таланти, които забиват и огъват ринговете искам да отправя едно предизвикателство. Упражнявайте се на по-високи кошове и след месец можем да направим конкурс по забивки като в Мача на звездите. Но не унищожявайте местата за баскетбол във Враца.

Очаквайте информация за следващите инициативи от “Аз обичам Враца”!

Поканих моите приятели от НАЛБ да реновираме едно игрище във Враца, като част от инициативата “Аз обичам Враца”. Те от доста време работят добре в града и искаха да направим нещо заедно и извън София. Мястото е специално за всички, които обичат баскетбола във Враца – ПМГ. Всъщност в двора има 3 игрища и ще ги оправим всичките. Някои бяха без рингове, други счупени, изкривени… не ставаше за нормален баскетбол.

Естествено веднага ще се появят коментатори, анализатори и хейтъри и ще кажат, че е преизборно. Има доста време до изборите, а учебната година започва след две семици. А онези, които ще попитат защо чак сега правя баскетболно игрище във Враца искам да успокоя, че не е първото и със сигурност няма да е последното.

В неделя от 9.30 часа ще се съберем в двора на ПМГ във Враца. Ще довършим ремонта, който вече започна и ще поиграем на обновените площадки. Надявам се точно там да пораснат и да тръгнат да преследват баскетболните си мечти бъдещите шампиони на България.

Ще се радвам да се видим там!

Децата са настроени за много победи, учетилите са готови да дадат всичко от себе си и очаквано най-големият им проблем е състоянието на материалната база. Салони, зали, столова, класни стаи са далеч от очакваното за страна от ЕС ниво. По-дразнещо е, че пари за ремонт е имало. Незнайно защо обаче те са дадени за обновяване на фасадата, а не за подобряване качеството на учебния процес за самите деца и техните учители и треньори.

Някак лицемерно е да правиш козметичен имиджов ремонт на фасадата, при положение че условията вътре не са достатъчно добри. Обяснението от ръководството на училището? Така ни накараха от Министерството…. Зная, че такъв проблем често се срещаше преди десетина и повече години – да се мисли повече за фасадата (видното за минаващите край сградите), отколкото за хората, които влизат, работят и творят в тях. Явно този похват не е съвсем изкоренен.

С кмета на Плевен проф. Димитър Стойков обиколихме спортните бази и площадки в града. Положението е тежко. Децата и младежите все по-трудно се палят по спорта и липсата на достатъчно удобна инфраструктура. Спортните училища би следвало да дават възможност за развитие на най-талантливеите и отдадени на спорта младежи. Вместо това в бъдеще все по-трудно ще набират достатъчно деца и дори по-лошо.