Както знаете, взех участие във форума като представител на българското правителство, а в делегацията заедно с мен бяха Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци и Петър Младенов, който е младежки делегат на България в ООН. Заедно имахме възможността да чуем какво е нивото на развитие на младежкия сектор в над 100 държави, които имаха свои представители на конференцията.

Въпреки мащабния обем на събитието, на което присъстваха над 1000 участници, организатори и доброволци успяхме да “сверим часовниците” и да разберем, че имаме своите малки постижения. Оказа се, че сме от малкото страни, в които има приети закон, стратегия и финансираща национална програма за младежта (независимо от несъвършенствата в тях). Правейки сравнение с държавите от всички континенти, мога да заявя, че българските младежки организации са сред най-дейните и аз определено се гордея с тях.

Независимо от пожелателния тон на повечето панели и дискусии, на форума бяха изолирани и някои сериозни проблеми като разрастването на Ебола сред младите хора и катастрофалните последици от епидемията, големият брой на младежите, които нямат достъп до образование и здравеопазване и сериозната младежка безработица.

Някак пренебрежително бяха отбягвани темите за младите хора въвлечени във военни конфликти по света, за това как може да намалим разхищението на храна и вода и как да бъдем полезни не само в своите държави, но и за най-бедните хора в Африка, повечето от които са деца и младежи.

Съпоставяйки темите с българската действителност мога да заявя, че имаме своите идентични сериозни предизвикателства свързани с намаляването на броя на младежите, които не ходят на училище, нямат здравна култура, нямат трудови навици и умения или пък са в конфликт със закона. Хубаво е да вземем и добрите световни практики за подкрепа на децата и младежите с увреждания и за приемане на закон и мерки за развитие и стимулиране на доброволчеството! Общо взето ни чака толкова работа, че се питам дали ще има кой да я върши…?!?

И в този ред на мисли кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица идва тъкмо на време. Ако Варна спечели (постарах се да убедя много хора в значимостта на тази кауза) то страната ни ще има възможност да разгърне пълния си потенциал в сферата и да приложи най-напредничавите практики за активиране на младите хора. Дори ще създадем собствени иновации в тази област.

Най-впечатляващото за мен бе желанието им да имат учебници по българска география, за да научат повече за страната, която много харесват, но са виждали само на снимки или по телевизията. Приятно впечатление остави у мен и готовността им да работят като доброволци в България и така да се докоснат до нашата култура и традиции.

Имахме възможност да се срещнем и с ректора на университета, който прояви голямо желание за двустранно сътрудничество и на драго сърце прие идеята за бъдещ съвместен проект за студентски обмен и развитие на доброволчеството между младите хора в България и Азербайджан.

Както казах представлявам българското правителство на Първия глобален форум по младежки политики,който се провежда в азербайджанската столица Баку от 27 до 30 октомври. Една от основните ми мисии тук е да запозная колкото се може повече участници във форума с кандидатурата на Варна за Младежка столица на Европа за 2017 година. Утре ще разкажа повече за самото събитие в Баку.