Нови пътища, улици, паркинги и околоблокови пространства на стойност близо 17 милиона лева бяха реконструирани през последните 12 месеца. Близо 45 улици в града, пътят Враца – Леденика, както и отсечката Мраморен – Голямо Пещене са най-големите инфраструктурни проекти.

Двата етапа на Воден цикъл в рамките на града са завършени. Пречиствателната станция вече е в експлоатация. Остава изграждането на довеждащия водопровод, работата по който няма да се отрази на живущите във Враца.

Над 6,5 милиона влязоха в образователната инфраструктура. Четири детски градини, сградата на ППМГ и спортната зала към училището са напълно преобразени. Отвори врати новата сграда на филиала на Медицинския университет. Довършва се и общежитието на младите медици. Строи се нова спортна зала на училище „Христо Ботев”. Договорени са средства за подмяна на дограмата в ПГТР.

През изминалата година се извърши основен ремонт на сградата на Община Враца, обнови се изцяло Концертната зала на града, започна цялостен ремонт на централната пешеходна зона. Санирани са още 16 жилищни кооперации.

В сферата на бизнеса и инвестициите най-големият проект е изграждането на голям строителен хипермаркет. На финала сме в преговорите с немски инвеститор, който ще разкрие около 1000 нови работни места. Напредват преговорите и за изграждане на нова Икономическа зона във Враца.

След преструктурирането на БКС в Общинско предприятие се наблюдава значително подобряване в работата и ефективността на дружеството. Звеното „Инспекторат” продължава да следи за премахването на стари автомобили (над 160), спазване на забраната за движение на каруци в града и дейността на нелегалните таксита. Приходите на Синята зона са над 540 000 лв.

Над 650 сигнала на граждани през различните комуникационни канали на общината бяха разрешени.

Изграждаме нови 9 социални услуги за близо 4 000 000 лв.

Най-големите събития в града – “Ботеви дни”, Фолклорен фестивал „Леденика” и Есенният панаир събраха рекорден брой посетители.

В сферата на спорта футболният ни отбор спечели надпреварата във Втора лига и вече се състезава в елита. На стадион „Христо Ботев” бе изградено осветление и нов сектор за гости. Подготвихме проект за цялостен ремонт на волейболното хале и нова лекоатлетическа писта на стадиона.

Сред най-важните предизвикателства за следващата година са ремонтът на още улици, подмяна на градския транспорт, създаване на проект за ново улично осветление, цялостен ремонт на ПГТР и още подобрения в спортната инфраструктура. За целта е важно да подобрим събираемостта на местните данъци и такси. И да продължаваме да работим със същата енергия и ентусиазъм.

Благодаря на екипа ми за положените усилия през изминалите месеци и призовавам всички да не се успокояват със свършеното, а да се целят още по-високо!

Държавният план-прием за средното образование във Враца поражда много дискусии. Искам да кажа мнението си по темата, преди въпросът да се превърне в политическа препирня. Защото образованието, редом с културата, спорта и здравеопазването имат нужда не само от пожелания и думи, но от дела и смели решения.

Три реалности бяха взети предвид, когато се изготвяше новият план-прием.

1. Национална стратегия да се насърчава професионалното образование и нуждите от кадри на местната икономика
2. Текущото състояние на училищната база и изискването всички ученици да учат само първа смяна.
3. Демографската картина в региона.

Бизнесът в лицето на КРИБ и ТПП вече имат все по-тежка дума в одобряването на план-приема за училищата в България. Личното ми мнение, е че това е положително и е добре да се върви в тази посока. Местният бизнес каза от какви кадри ще се нуждае и се ангажира да се грижи за тяхното развитие още докато са в училище. Това е повече от реална връзка образование – бизнес, което също е стъпка в правилната посока. Не на последно място демографската реалност ни принуждава всяка година да закриваме паралелки. Така че намаляването на броя ученици в нашата образователна система трудно може да бъде пренебрегнато като фактор.

В следствие на тези три условия частично бе прекроена образователната карта на Враца. Най-големите училища ППМГ и „Христо Ботев” губят по две паралелки от новия си прием, защото нямат достатъчно класни стаи, за да преминат към едносменен режим на работа, както предполага законът. Тези, които са в заварено положение, ще довършват започнатото образование там, където са.

Дали това ще е за добро ще разберем след няколко години. Не съм автор на промяната и не е моя решаващата дума дали тя да бъде приета. В документа са отразени становищата на много партньори. И е логично да няма пълен консенсус. Но това не е причина да определяме документа като лош, вреден или други подробни етикети.

Какво цели промяната?

1. Бизнесът се превръща в основен дизайнер на приема по специалности, което означава, че няма да има право да се оплаква от кадрите, в чието създаване участва.

2. За местата в профилираното образование ще се увеличи конкуренцията, и тези желаещи да се определят като “елитни” ще повишат нивото си. Конкуренцията ще доведе до качество.

3. Ще изпълним целта всички училища да преминат на едносменен режим, което ще даде възможност на децата да имат повече свободно време за извънкласни дейности.

Какви са скритите опасности, които аз виждам?

1. Рискуваме увеличаването на приема в професионалното образование да не бъде възприет от “пазара” – т.е. родителите да не искат децата им да са “прости работници”, а “да учат за началници”.

2. Имам опасения, че насърчавайки професионалните училища с новия план-прием, рискуваме те да подценят нужните усилия и енергия по популяризиране дейността си, специалностите си, та ако щете и развитието на учителите си. С други думи да не развият получената възможност.

3. Ако едно дете не бъде прието в желаната от него специалност след 7-ми клас, съществува риск да потърси образователно решение за себе си другаде. С това нашата образователна система ще загуби деца, а икономиката и хора в трудоспособна възраст, които решат да осъществят образователна миграция.

Със сигурност не искам във Враца да има училище, което да е с етикет – “посредствено”, “слабо” или “неконкурентоспособно”. Няма да поддържаме училища, само за да не са сградите им празни, учителите заети или директорите назначени. Ако не могат да привлекат децата и родителите и да попълнят отредените им паралелки – ще ги загубят. Ако ги загубят – някой друг ще ги получи. Във всички случаи добрите преподаватели ще бъдат търсени и все по-добре платени. А посредствените… ще трябва да си намерят ново поприще.

Стремежът на родителите децата им да получават най-доброто образование няма как да бъде спрян. Децата, които искат да станат лекари – ще станат лекари. Тези, които са добри по математика – ще намерят реализация в сектора на високите технологии. Новият план-прием няма да спре никого да преследва мечтите си.

Ще създаде конкуренция, ще насърчи избор на непопулярни към момента специалности, ще даде възможност на някои училища да се развият. Ако не положат усилия обаче, във Враца може да останат само няколко гимназии, които да си разпределят децата всяка година. Всички ще произвеждат кандидат-студенти, а икономиката няма да произвежда нищо.

Две неща искам да кажа по темата 15 септември и се надявам никой да не се засегне от думите ми. Не че се притеснявам, но ако ще се засягаме, няма как да вършим работа. А има много за вършене.

1. Оставете децата да вървят напред. Да водят. Да ви показват какво искат, какво могат, към какво се стремят. Оставете децата да поискат нужните им знания и умения. Създайте им среда, която да ги вдъхнови да търсят и да искат. Енергията за останалото е в тях и тя ще ви движи напред.

2. Приемете, че имате поддържаща роля в това представление. Не опитвайте да манипулирате децата. Дали за пари, дали за влияние или просто от себелюбие. Не се изкушавайте да “яхвате” децата и младежите в преследване на егоистични цели. Ще паднете тежко и ще боли.

За финал ще се върна към мисионерите. Враца като град и като Общност се нуждае повече от всякога от своите мисионери в образованието. Тези, които влизат сред младежите и им показват многото възможни пътища за развитие. Не се натрапват, но винаги са там, където са нужни.

Днес искам да започнем една инициатива – Мисия образование във Враца. Запознайте ме с хората, които допринасят най-активно за развитието на младите хора в града и ние с моя екип ще намерим начин да ги насърчим и да им помогнем да се развиват в тази благородна и отговорна сфера.

Да действаме!

Използвах сцената в София Тех Парк, за да анонсирам идеята за Технологичен парк във Враца, както и голямата ми цел – Враца да се превърне в IT дестинация. На събитието присъстваха президентът Росен Плевнелиев, министри, евродепутати, кметове и много от лидерите в технологичния бизнес.

Срещнах подкрепа за Враца и вярвам, че скоро тя ще се превърне в реални действия.

Пожелавам ви успешна сесия, безпроблемно завършване и отлична професионална реализация.

Възползвам се от днешната дата, за да обявя и една нова инициатива. Искам да поканя студентите от Враца, които ще се приберат в родния град за Коледните празници, на среща в която да представя визията си за развитие на Враца. Да ги запозная с възможността всеки един от тях да се превърне в посланик на Враца там, където учи, работи и живее в момента. И с дългосрочната цел да активираме врачанските умове и таланти по света да допринасят за развитието на Враца и дори един ден да се върнат у дома като професионалисти, предприемачи и инвеститори.

Детайли за часът и мястото на срещата ще бъдат обявени допълнително, като най-вероятно ще се съберем на 29 декември от 10 часа в Община Враца. Всеки студент може да заяви желание за участие на kmet@vratza.bg

Видеото е от тържеството по повод 5 октомври – Ден на учителя, което се проведе в хотел Хемус. Събитието във Враца уважиха над 200 педагози. Видях се с част от моите учители, което бе едновременно вълнуващо и задължаващо.

Говорихме за всички проблеми и възможни решения пред образованието във Враца. Но дори да разрешим всички от тях, няма да постигнем желаният напредък без да реализираме най-голямата си мечта в тази сфера – Висше учебно заведение.

Университетът ще промени демографията на града. Университетът ще промени икономическия профил на града. Университетът ще промени Враца към по-добро!

Враца се нуждае от социално-икономически решения. Враца се нуждае от фундамент, върху който да изградим нейното по-добро бъдеще. Три са основните задачи пред нас. Да довършим качествено инфраструктурните проекти. Да създадем възможност на младите хора да се развиват в града след завършване на средното им образование. И да осигурим добре платени работни места. Инфраструктура – Работни места – Образование.

Вероятно и други кандидати ще маркират същите стратегически цели. Разликата е в това кой колко е готов да работи, за да ги постигне. И има ли ясна визия как да стане това. Аз твърдя, че мога да се справя със задачите и за това се кандидатирах за кмет на Враца. Няколко пъти в обръщението си споменах думата промяна. Да, искам да променим Враца – но това не е самоцел. Промяната има смисъл, само ако води до подобрения. Искам по-добра Враца.

Има и няколко теми, които моите опоненти няма да засегнат сериозно в предизборната кампания. Такива са въвеждането на ред и контрол в администрацията. Създаването на благоприятна среда за инвеститорите. И пълна ревизия на Община Враца.

Заявявам категорично, че ще водя чиста и честна кампания. Искам да спорим и да се конкурираме на база идеи и мениджърски решения, а не на махаленско ниво. Искам в предизборната кампания да противопоставяме умове, а не компромати. Креативност, а не лъжи.

Едва ли ще се случи точно така, но гарантирам, че моят екип ще играе честно. Разбира се няма да позволим на никой да ни клевети, да руши изграденото доверие или да печели политически дивиденти на наш гръб.

Искам през следващите седмици да се срещна с максимално много хора, да обсъдим максимално много идеи и предложения и да достигнем до разрешаването на максимално много проблеми. Искам да градим. И да има видими резултати за Враца още в края на октомври.

Искам по-добра Враца!

Разбира се това е метафора. Във Враца има много дървета. Но за какво ни е уникалната природа, ако няма млади хора? Дърветата в случая са нашите цели и мечти. Днес завършващите училище мечтаят да отидат в по-голям град. В по-уредена държава. И да учат. Приветствам тези стремежи. Самият аз преди години също избрах този път. Но дърветата, които оставяме във Враца, имат нужда от грижа и е добре да се връщаме.

Младите хора имат нужда от среда, в която да се върнат. А средата някой трябва да я създаде…

Длъжен съм да кажа и няколко добри думи за СОУ “Христо Ботев”. Не заради протокола, още по-малко от любезност. Длъжен съм, защото трябва да оценяваме работата, която другите вършат. Екипът, който развива това училище, е постигнал нещо невероятно. Аз поне не съм виждал подобно училище в страната. Дворът е пълен с дух и история, кабинетът по химия е лаборатория, този по география – обсерватория, а историческият прилича на интерактивен музей. Всичко си има свой дизайн и както се казва в дигиталната среда е UX или потребителски ориентиран с цел хората (т.е. учениците в случая) да имат по-приятно и пълноценно изживяване докато са в класната стая и в училището въобще. Иновативно е и се харесва на децата.

Това е вторият уникален пример на Враца в образованието (вижте статията за начално училище Св. Софроний Врачански). Както казах – нужна е среда. До 12 клас младежите във Враца могат да се чувстват привилегировани спрямо много свои връстници в България. За тях работят едни от най-дейните и вдъхновяващи учители и директори. Едни от най-активните родителски настоятелства също допринасят за това. Децата на Враца получават чудесни възможности за добър старт в живота и много от тях се възползват от този шанс.

Остава да се замислим какво трябва да направим, за да създадат и те своите семейства в града. Животът във Враца трябва да продължава и след 12 клас. Средата за която говорим да бъде позитивна и предразполагаща към развитие. Такава, каквато е в двете ни училища за които говори цяла България.

Честит празник, скъпи съграждани. Нека имаме още повече от силата и смелостта на Ботев, както и постоянството и мъдростта на Софроний!

Бъдете здрави и щастливи!

Именно очакванията са най-голямото предизвикателство пред тези момичета и момчета. Трябва да се отърсят от ниските очаквания към себе си и още по-важно -от високите очаквания към останалите. Да преподредят приоритетите и нагласите си, за да остане в главите им ясното съзнание – нищо не идва на готово и най-големият враг е собственият им мързел.

Сигурен съм, че никога до сега пред децата без семейства не е имало толкова много възможности. Няколко институции, сред които съвсем скоро и Министерството на младежта и спорта, развиват програми за тях, осигуряват менторство, кариерно ориентиране и дори посредничество с работодатели. За новоприетите студенти ще има специални стипендии.

Далеч съм от мисълта, че ще им бъде лесно. Но съм сигурен, че те имат всички шансове да успеят. Да учат, да работят, да бъдат предприемчиви и отговорни граждани. И съвсем скоро да създадат свои семейства, в които децата ще получават всичко това, което те не са имали през своето трудно детство.

Каквото и да си говорим, най-трудното (да израснеш без семейство) е вече зад гърба им. Пред тях са възможностите – и моите високи очаквания към тях

И е факт – над 300 000 000 милиона души по света пишат на кирилица.

Какво означава това за нас днес?

Да се гордеем е хубаво, но по-скоро важното е да си припомним, че сме нация създаваща култура и наука. И не можем да си позволим нивата на неграмотност и безпросветност, които сме достигнали днес. Не можем и не бива да търпим своята посредственост и силно вярвам, че дни като днешния могат да ни заредят с патриотизъм и воля за напредък.

Пак казвам – ние сме нация просветител…и трябва да се върнем към тази си роля завещана ни от светите братя Кирил и Методий.

24 май е неофициалния национален празник за много българи. Много четящи, мислещи и искащи по-добра България хора.

24 май е моята надежда за промяна. Мнозина го свързват с времето на абитуриентските балове. Макар фокусът да е все върху най-кичозните тоалети, най-причудливите прически, алкохола и безумните похарчени за този панаир суми, не може да се отрче и друга тенденция от последните години.

Все повече зрелостници предпочитат да излязат от това чалга клише и да празнуват по-скромно в името на някаква по-голяма цел или кауза. Все повече младежи разбират, че делниците, а не празниците ни помагат да вървим напред. И създават по-добра среда.

Днес бунтът е проява на зрялост!

Водени от тези днешни бунтари сред зрелостниците ще стигнем до нашия 24 май. Няма да е днес, но може да бъде скоро. Ако подкрепим тези носители на промяната.

Дали сме буквите на 300 000 000 души, сега е време с тях да изпишем думите, които да ни сплотят като нация и да ни поведат към светли бъднини.

Напред, науката е слънце!