Все още има интелектуалци и политолози, които твърдят, че българският преход е загубил много пренебрегвайки 24 май пред 3 март при избора на нов национален празник през 1990 г. Аз обичам 24 май по много причини – на първо място това е дата, която ни позволява да се обединим, да се зарадваме и да се похвалим, че “…и ний сме дали нещо на света”.

И е факт – над 300 000 000 милиона души по света пишат на кирилица.

Какво означава това за нас днес?

Да се гордеем е хубаво, но по-скоро важното е да си припомним, че сме нация създаваща култура и наука. И не можем да си позволим нивата на неграмотност и безпросветност, които сме достигнали днес. Не можем и не бива да търпим своята посредственост и силно вярвам, че дни като днешния могат да ни заредят с патриотизъм и воля за напредък.

Пак казвам – ние сме нация просветител…и трябва да се върнем към тази си роля завещана ни от светите братя Кирил и Методий.

24 май е неофициалния национален празник за много българи. Много четящи, мислещи и искащи по-добра България хора.

24 май е моята надежда за промяна. Мнозина го свързват с времето на абитуриентските балове. Макар фокусът да е все върху най-кичозните тоалети, най-причудливите прически, алкохола и безумните похарчени за този панаир суми, не може да се отрче и друга тенденция от последните години.

Все повече зрелостници предпочитат да излязат от това чалга клише и да празнуват по-скромно в името на някаква по-голяма цел или кауза. Все повече младежи разбират, че делниците, а не празниците ни помагат да вървим напред. И създават по-добра среда.

Днес бунтът е проява на зрялост!

Водени от тези днешни бунтари сред зрелостниците ще стигнем до нашия 24 май. Няма да е днес, но може да бъде скоро. Ако подкрепим тези носители на промяната.

Дали сме буквите на 300 000 000 души, сега е време с тях да изпишем думите, които да ни сплотят като нация и да ни поведат към светли бъднини.

Напред, науката е слънце!