Враца, а и много други населени места у нас, живеят в страх. От бандити и най-вече от липсата на справедливост. Тези, които се чувстват безнаказани, сеят проблеми. Едни убиват, други само бият, трети крадат, четвърти заплашват и рекетират. И никой не вдига шум.

Довечера близки на убития Тодор организират мълчаливо бдение – протест за справедливост. От сега мога да кажа на тези млади хора, че никой не чува мълчаливи протести. Хората, срещу които протестирате и от които искате справедливост, не разбират от мълчаливи бдения…бъдете шумни! Бил съм на много такива мълчаливи бдения…никога не е имало полза.

Бъдете шумни! Всички трябва да говорим в прав текст, когато се сблъскваме с престъпността. Когато срещаме безнаказаните трябва да вдигаме шум. Мълчанието няма да промени нищо. А единственото от което имаме нужда е промяна. Дайте глас на това, което мислите. Направете това, което мислите. Назовете с истинските им имена тези, които се противопоставят на промяната. Тези, които карат с бясна скорост по улиците на града. Тези, които бият по дискотеките. Тези, които предлагат наркотици около училищата. Това е промяната…тя няма друго лице.

Насилието в училище се е увеличило в пъти за по-малко от една година. Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на учебната 2014/2015 г. досега са 1662. За цялата учебна 2013/2014 г. те са били общо 606. Увеличението е със 174% и вероятно ще нарасне още до края на учебната година.

Данните бяха изнесени от министъра на образованието и науката Тодор Танев.

Общо случаите на физическото насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са 4117.

4117 случая за няколко месеца. Доста свирепо…а става дума за деца. Нашите деца. Какво ги провокира? Кой им създава този ролеви модел? От кого виждат и кого копират? Тук ще чуем различни все верни отговори – родителите, приятелите, медиите….чалгата.

Вероятно истината за причините е различна за всеки от нас, но хубавото, е че има и добри модели, които ни показват как да се справим с пандемията насилие.

Пак вчера посетих 90-то СОУ в Люлин. Училище, в което няма много деца (спрямо капацитета му), но пък вече има МИКЦ. Младежки офис, който да помага на децата в избора на професия, хобита, ценности ако щете.

Пак в това училище има и спортен клуб по Таекуон-До. Централен полицейски Таекуон-До клуб е отворил врати скоро и вече около 40 деца спортуват там. Идеята на изпълнените с ентусиазъм и желание за работа специалисти в този клуб е освен да дадат възможност на децата да спортуват и да се учат на дисциплина, също така да обхванат най-буйните и агресивни ученици, за да пренасочат енергията им в правилна посока.

Силно се надявам да има повече подобни инициативи, те да срещат повече подкрепа от обществото, институциите и разбира се медиите. Спортът е основният инструмент чрез който можем да овладеем проблема с насилието в училище. На тези деца им трябват авторитетни фигури, каквито безспорно могат да бъдат треньорите и успелите професионални атлети. Развитието на спортни програми няма да отмени ролята и задълженията на семейството, но със сигурност ще им помогнат.

Друг пример, който често обичам да давам когато говорим за насилие сред децата, е боксовият клуб на отец Андон Шавулев в Благоевград.

Вчера участвах в предаването “Часът на Милен Цветков” по Нова. Темата беше как да бъдем по-активни и съпричастни, за да намалим до минимум случаите на деца жертви на насилие. С останалите гости се обединихме около мнението, че държавните институции трябва да бъдат много по-ефективни, за да се ползват с доверието на гражданите. Последното е задължително, за да се засили нетърпимостта на гражданите към всеки един случай на насилие.