Всички сме гледали новини вчера и вероятно под някаква форма сме коментирали грозните цифри. Грозни цифри и факти, отражение на грозното ни общество. Само да споделя основните параметри на пандемията “насилие в училище” от сайта Offnews:
Насилието в училище се е увеличило в пъти за по-малко от една година. Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на учебната 2014/2015 г. досега са 1662. За цялата учебна 2013/2014 г. те са били общо 606. Увеличението е със 174% и вероятно ще нарасне още до края на учебната година.
Данните бяха изнесени от министъра на образованието и науката Тодор Танев.
Общо случаите на физическото насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са 4117.
4117 случая за няколко месеца. Доста свирепо…а става дума за деца. Нашите деца. Какво ги провокира? Кой им създава този ролеви модел? От кого виждат и кого копират? Тук ще чуем различни все верни отговори – родителите, приятелите, медиите….чалгата.
Вероятно истината за причините е различна за всеки от нас, но хубавото, е че има и добри модели, които ни показват как да се справим с пандемията насилие.
Пак вчера посетих 90-то СОУ в Люлин. Училище, в което няма много деца (спрямо капацитета му), но пък вече има МИКЦ. Младежки офис, който да помага на децата в избора на професия, хобита, ценности ако щете.
Пак в това училище има и спортен клуб по Таекуон-До. Централен полицейски Таекуон-До клуб е отворил врати скоро и вече около 40 деца спортуват там. Идеята на изпълнените с ентусиазъм и желание за работа специалисти в този клуб е освен да дадат възможност на децата да спортуват и да се учат на дисциплина, също така да обхванат най-буйните и агресивни ученици, за да пренасочат енергията им в правилна посока.
Силно се надявам да има повече подобни инициативи, те да срещат повече подкрепа от обществото, институциите и разбира се медиите. Спортът е основният инструмент чрез който можем да овладеем проблема с насилието в училище. На тези деца им трябват авторитетни фигури, каквито безспорно могат да бъдат треньорите и успелите професионални атлети. Развитието на спортни програми няма да отмени ролята и задълженията на семейството, но със сигурност ще им помогнат.
Друг пример, който често обичам да давам когато говорим за насилие сред децата, е боксовият клуб на отец Андон Шавулев в Благоевград.
