Блогът на Калин Каменов » 15 септември

15 септември – Мисия образование във Враца

Калин Каменов — Thu, 15 Sep 2016 23:40:51 +0000

15 септември е дата, на която всеки може да изрази виждането си за развитие на българското образование. Твърде много мнения, твъде много програми и твърде малко мисионери.

Две неща искам да кажа по темата 15 септември и се надявам никой да не се засегне от думите ми. Не че се притеснявам, но ако ще се засягаме, няма как да вършим работа. А има много за вършене.

1. Оставете децата да вървят напред. Да водят. Да ви показват какво искат, какво могат, към какво се стремят. Оставете децата да поискат нужните им знания и умения. Създайте им среда, която да ги вдъхнови да търсят и да искат. Енергията за останалото е в тях и тя ще ви движи напред.

2. Приемете, че имате поддържаща роля в това представление. Не опитвайте да манипулирате децата. Дали за пари, дали за влияние или просто от себелюбие. Не се изкушавайте да “яхвате” децата и младежите в преследване на егоистични цели. Ще паднете тежко и ще боли.

За финал ще се върна към мисионерите. Враца като град и като Общност се нуждае повече от всякога от своите мисионери в образованието. Тези, които влизат сред младежите и им показват многото възможни пътища за развитие. Не се натрапват, но винаги са там, където са нужни.

Днес искам да започнем една инициатива – Мисия образование във Враца. Запознайте ме с хората, които допринасят най-активно за развитието на младите хора в града и ние с моя екип ще намерим начин да ги насърчим и да им помогнем да се развиват в тази благородна и отговорна сфера.

Да действаме!

15 септември във Враца

Калин Каменов — Tue, 15 Sep 2015 12:46:52 +0000

Когато бях ученик не беше модерно разни политици да идват на откриването на учебната година. Сигурно директорите не са ги канили. Или пък на самите политици не им е минавало през ум да се срещат с децата на 15 септември. Всъщност “среща с децата” е доста условно казано, защото ние и днес рядко се срещаме с тях. Канят ни, казваме няколко думички под формата на приветствено слово, снимаме се и се хвалим в медиите, колко сме загрижени. Децата от уважение ни изтърпяват (все още) и ни забравят в мига, в който слезем от импровизираната сцена пред вратите на школото.

Днес във Враца реших да променя този общоприет и стандартен начин на общуване. Всъщност правя го всеки път, когато имам възможност. След първия училищен звънец влизам заедно с децата в класните стаи, говорим си, разглеждам средата, я която ще прекарат по-голямата част от идните 9 месеца и се старая да общувам с учителите. Защото те са най-важните хора (но в никакъв случай единствените) отговорни за успешния образователен процес.

Тази сутрин гостувах на откриването на учебната година в моето родно училище “Васил Кънчов”. След тържествената част влязох в сградата заедно с първокласниците. Зарадвах се, че видях децата на мои приятели и бивши съученици да прекрачват за пръв път училищният праг именно тук, където сме го направили и ние преди близо 30 години. Хубаво е да има приемственост.

Бях и в ПМГ Враца (там, където ремонтирахме баскет игрището). И там прекарах близо час след края на церемонията. Заедно с евродепутата Андрей Новаков останахме впечатлени от базата и най-вече от настроението с което ни посрещна ръководството и учителския екип. Скоро ще бъде 1 ноември и тогава ще се сетим да говорим за съвременните будители. Всъщност те са тук и днес, и всеки ден. На пълно работни време. Даже с много извънреден труд. И те случват нещата и правят промяната.

Посетих и първия учебен ден в Езиковата гимназия. Там не успях да остана след официалната церемония, но пък си запазвам правото да гостувам отново там. Даже имам идея за конкретна тема за открита лекция пред учениците!

Възраждането 15-ти септември

Калин Каменов — Mon, 15 Sep 2014 17:00:53 +0000

15-ти септември е денят на българското Възраждане, който за щастие идва всяка година. Виждайки с какъв ентусиазъм децата (а и много от техните родители) се отнасят към новата учебна година съм оптимист. Колкото и трудно да живеем, българското семейство съхранява любовта си към науката и стремежът към знание.

Днес участвах в откриването на учебната година в 81-во СОУ в София. Опитах да обясня на децата (а и на учителите) че най-важният урок е да научат значението на думата ЗАЕДНО.

Ако някой от получи двойка, всички трябва да го подкрепят! Ако някой падне – всички трябва да му помогнат, вместо да го подиграват! Изграждането на приятелства и споделени хубави спомени са най-ценното, което децата могат да вземат от ученическите си години. Другото е въпрос на концентрация и старание.

Пожелавам на всички български деца да бъдат здрави, непримирими и жадни за знание! Всеки ден!