Освен в церемонията се включих и в самото състезание. Вярно, в най-късата дисциплина – 3 км. Но все пак е важно да се участва. Не че имам себе си за човек, който живее достатъчно здравословно и спортува достатъчно редовно. Но следващата година може да мина едно ниво нагоре.

Хубаво е, че покрай маратона се провеждат и други спортни събития. Който ме познава знае, че страстта ми е баскетболът и не пропуснах възможността да поиграя с децата.

Имам идея да създадем програма, която да дава възможност на българските деца да спортуват по-често. Да кажем поне всеки уикенд. Нещо като MoveWeek – но целогодишно. Хубаво ще бъде София да спечели приза Европейска столица на спорта за 2017 г. , но по-важно е децата в цялата страна да не спират да се движат.