Имах честта да поздравя и наградя всички участници в традиционния спортен празник с участието на деца  и младежи със специални образователни потребности. Събитието бе организирано от клуб ,,Адаптирана физическа активност и спорт – НСА” и катедра „Водни спортове” в Националната спортна академия „Васил Левски”. Формален повод за събитието е предстоящия Международен ден на хората с увреждания – 3 декември. Неформален – децата да покажат своя прогрес в плуването и да заявят на околния свят, че нямат никакво намерение да се предават пред трудностите.

На празника имаше и гости от Турция, които ме поканиха на голям международен форум на тема Адаптивна физическа активност в Истанбул. Не искам да правя сравнения между базите и възможностите по отношение спорта за хора с увреждания между нас и комшиите. Но чисто човешкото и институционалното отношението в двете страни е обидно различно. Лично на мен ми стана тъжно, защото проф. Николова ни посрещна и изпрати с едно и също изречение. “Ние не сме свикнали да имаме подобни гости”. Имаше предвид гости, които по някакво стечение на обстоятелствата са сред силните на деня и нямат желание да се срещат с това лице на спорта.

Според него страни като България (явно имаше предвид с по-скромни финансови ресурси) трябва да залагат на развитие на индивидуалните спортове, ако искат да печелят медали от големи състезания. Ако търсят социалния ефект – тогава е по-удачно развитието на отборни спортове.

Относно спортната база, той ясно обясни своята гледна точка за планиране изграждането на нови съоръжения. Те трябва да се създава с мисъл за поне три обществени групи. На първо място учениците, които трябва да спортуват редовно. Гражданите, които да я използват в свободното си време. Разбира се и за елитните спортисти, които се борят за медали.

Аз бих добавил и акцент към хората със специфични потребности и възрастните хора, защото нашите баби и дядовци са най-обездвижените пенсионери в Европа.

Хубаво е, че доказани специалисти в управлението на спорта затвърждават връзката си с НСА и България. С интерес ще присъствам на някоя от следващите лекции на Отавио Чинкуанта в София.