Професор Майя Николова е двигателят на програмата по Адаптивна физическа активност в НСА. Всъщност отношението й към децата и младежите с увреждания, които спортуват благодарение на нейната всеотдайност и непримиримост, е по-скоро майчинско. Вече десетина години тя е човекът, който кара нещата в тази област да се случват. Разбира се заедно с нейния екип и десетки студенти – доброволци.

Имах честта да поздравя и наградя всички участници в традиционния спортен празник с участието на деца  и младежи със специални образователни потребности. Събитието бе организирано от клуб ,,Адаптирана физическа активност и спорт – НСА” и катедра „Водни спортове” в Националната спортна академия „Васил Левски”. Формален повод за събитието е предстоящия Международен ден на хората с увреждания – 3 декември. Неформален – децата да покажат своя прогрес в плуването и да заявят на околния свят, че нямат никакво намерение да се предават пред трудностите.

На празника имаше и гости от Турция, които ме поканиха на голям международен форум на тема Адаптивна физическа активност в Истанбул. Не искам да правя сравнения между базите и възможностите по отношение спорта за хора с увреждания между нас и комшиите. Но чисто човешкото и институционалното отношението в двете страни е обидно различно. Лично на мен ми стана тъжно, защото проф. Николова ни посрещна и изпрати с едно и също изречение. “Ние не сме свикнали да имаме подобни гости”. Имаше предвид гости, които по някакво стечение на обстоятелствата са сред силните на деня и нямат желание да се срещат с това лице на спорта.