Кое е най-важното за мен в работата на МИКЦ-овете?

На първо място да бъдат активни. Най-лесно е да си стоят на топло в къщурките и да чакат някой да почука на вратите им. Но ги искам да работят на терен. Да търсят младежите и техните проблеми. Да им предлагат алтернативи. Да се “самосезират” и да създават добавена стойност за своите потребители.

Казах го на церемонията по подписване на договорите, ще го кажа и тук. Искам когато отида в някой град и реша да гостувам на местния МИКЦ там да виждам активен живот. Нямам намерение да бъда като плашило и да ходя по внезапни проверки. Искам да сме партньори, да обсъждаме политики, програми и проекти заедно. Да си помагаме и заедно да решаваме десетките проблеми пред българските младежи.

Това е и идеята на съществуването на тези организации. В противен случай – няма смисъл.