Единодействието е процес, към който трябва да сме по-взискателни. Резултатите не говорят много добре за нашата ефективност по темата аутизъм.

Може да не звучи в духа на празнична церемония, каквато се проведе днес в болница Токуда, но така ги виждам нещата. Правим нещо, полагаме усилия, но реалните ни резултати са много далеч от това, което би трябвало да се получи. Като база и грижа за децата, като видимост на проблема, като информираност на обществото, ако щете като подкрепа към семействата с деца аутисти.

Днес заедно с кмета на София Йорданка Фандъкова, писателят Калин Терзийски, певицата Йоанна Драгнева, актрисата Елена Петрова, журналистът Ники Кънчев, психологът Ирена Соколова, всестранно надарения Део и още много загрижени за децата с аутизъм хора участвахме в церемония по връчването на първите 13 сертификата за преминали обучение по сензорна терапия български специалисти.

Ако трябва да се гордеем с нещо, то това е мотивацията на тези 13 души да преминат през курса на обучение на Кристияне Кул. Нейното присъствие (тя е най-добрият обучител по темата в Европа) доказва, че имаме потенциал да се справяме професионално с проблемите си. И за да бъда съвсем точен – гражданското общество има тази сила. Защото в основата на това обучение е неправителствения сектор (Мина Ламбовски и Владислава Цолова), а не държавата.

Именно това единодействие между държава (институции) – общини – граждани и пациенти имах предвид по-горе. И наистина – трябва да сме по-взискателни и по-трудно да си казваме браво. За наше добро е!