Доказа го отборът, който представи страната ни на Европейските младежки игри на Спешъл олимпикс в Антверпен, Белгия. Те се завърнаха с 16 медала – 8 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. Това са младежи, които за съжаление също са зависими – от нас. От изолацията, с която обществото ни иска да ги държи на страна. От липсата на адекватни услуги, спортни съоръжения за адекватна подготовка и т.н. И въпреки това, те са достатъчно силни, за да преследват мечтите си и да печелят медали.

Ако този път прескочим лицемерието и намерим начин да ги подкрепяме с цялото си сърце, сигурен съм ще постигат много повече и в сфери извън спорта. Ще живеят по-пълноценно и щастливо. Ще се чувстват полезни и част от общност. Общността България.

Една държава може да бъде икономически или енергийно зависима от по-силните си доставчици и партньори. Може да има извиване на ръце в дипломацията. Това е политика. Но когато една държава си позволява да държи в зависимост народа си, не защитава интересите му и не се опитва да бъде добросъвестна страна в обществения договор – това е позор.

Ако днес почиваме и празнуваме имагинерната си независимост – очевидно проблемът не е само в държавата…

Може да прозвучи пресилено, но отдавна не бях виждал толкова мотивирани български спортисти. Политиката в сферата на спорта трябва да се отнася много сериозно към техния ентусиазъм и потребности, защото спортът е един от най-ефективните инструменти тези хора да се чувстват наистина пълноценни.

Вярвам, че и националите по футбол в своите евроквалификации и волейболните ни на Световното в Полша и всички останали спортни надежди на нацията ще се заразят от устрема на тези специални атлети!

Пожелавам им успех и ги чакам да се върнат с много медали…. и още повече усмивки!