Днес повечето от нас почиват и “празнуваме”. Денят на независимостта…дали сме независими е доста спорно. Имаме предостатъчно зависимости – големи братя, местни олигарси и политически обръчи, родни и чужди монополисти, мързеливи чиновници и не на последно място собствените ни предразсъдъци. В този ред на мисли е малко лицемерно да си честитим усмихнато неработния ден. Ако някой наистина иска България да бъде независима държава, последното от което се нуждае е почивен ден.

Доказа го отборът, който представи страната ни на Европейските младежки игри на Спешъл олимпикс в Антверпен, Белгия. Те се завърнаха с 16 медала – 8 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. Това са младежи, които за съжаление също са зависими – от нас. От изолацията, с която обществото ни иска да ги държи на страна. От липсата на адекватни услуги, спортни съоръжения за адекватна подготовка и т.н. И въпреки това, те са достатъчно силни, за да преследват мечтите си и да печелят медали.

Ако този път прескочим лицемерието и намерим начин да ги подкрепяме с цялото си сърце, сигурен съм ще постигат много повече и в сфери извън спорта. Ще живеят по-пълноценно и щастливо. Ще се чувстват полезни и част от общност. Общността България.

Една държава може да бъде икономически или енергийно зависима от по-силните си доставчици и партньори. Може да има извиване на ръце в дипломацията. Това е политика. Но когато една държава си позволява да държи в зависимост народа си, не защитава интересите му и не се опитва да бъде добросъвестна страна в обществения договор – това е позор.

Ако днес почиваме и празнуваме имагинерната си независимост – очевидно проблемът не е само в държавата…