Участваха 8 тима от столични училища (надявам се следващия път да са поне 24), организаторите Методи Манченко и екипът му бяха се подготвили добре, а доброволците – бившите баскет национали Стефан Георгиев и Георги Давидов влязоха в ролята на ментори за всички отбори.

Аз имах честта да връча купата на вторите в крайното класиране. Пожелах на всички участници да се научат да губят, и да приемат всяко поражение като урок. Разбира се имаше и сълзи в очите на загубилите, но вярвам, че точно на тази възраст спортът те учи най-добре как да се изправяш след поражение. И да ставаш все по-добър в това което правиш.

С президентa на баскетболната федерация Георги Глушков коментирахме, че подобни 3х3 турнири трябва да има непрекъснато във всеки град. Той ми обясни, че федерацията има 1 подвижно игрище, но транспортът му е доста скъп и един тур в над 10 града излиза твърде скъпо. Търсят се спонсори.

В този ред на мисли не са ли клубовете сред най-заинтересовани да има повече турнири и там да набират повече деца в школите си? И не е ли удачно и те да инвестират в такива игрища? Да се разберат един сезон да няма чужденци в първенството и спестените пари от заплати да ги инвестират в децата. Може да звучи популистко, но това е икономическата логика. Ограничения ресурс трябва да се разпределя умно и да се търси най-висока ефективност.