С какво не можем да се справим всъщност?

Трудно ни е да развием човешкия потенциал, може би защото все още не сме дефинирали това като най-големия си проблем като държава. Когато успеем да мотивираме и научим всички да допринасят за икономическото развитие на България, тогава тези всички ще имат по-високо самочувствие, по-висока самооценка и ще се чувстват по-значими. А само чувстващ се значим човек, може да се развива.

Т.е. става дума за съзнанието… то трябва и има силата да управлява живота на разумното животно – човек. Съзнанието управлява живота ни. Ние си вземаме решенията. Правим избори. Събираме информация и действаме. Обратното разсъждение е пасивно и най-вече безотговорно.

Можем ли да изградим съзнание преди да решим битовите проблеми?

Противник съм на социалните помощи и 90% от наличните социални плащания в сегашния им вид. Дали ще намерим начин да променим това е най-сложният въпрос пред кабинета….и пред обществото. Няма как да чакаме икономиката ни да заработи по-добре и едва тогава да изискваме от ромите да учат български език (слабото владеенето на езика е основен проблем за ромските деца). Няма как едни да работят, за да решат битовите проблеми на други…и евентуално последните да запретнат и те ръкави да се трудят, да тръгнат на училище и т.н.

Просто няма да стане. И няма разумно общество, което да се съгласи с подобен обществен договор. Конфликтът между плащащи и получаващи се изостря, а някои удобно го тълкуват като дискриминация. В България според мен няма етническа дискриминация. Има социално-икономическа дискриминация. Дискриминират се бедните. Дискриминират се слабите. Дискриминират се болните. Въпросът е какво правим ние като държава и като общество, за да се справим с този проблем?

Аз виждам само едно решение, но ще се радвам ако дадете и други идеи.

Няма как от днес за утре ромите да се ограмотят масово и да придобият нужната професионална квалификация. Няма как и да продължаваме да им плащаме с молбата да се активизират. Нямаме ресурс да им оправим битието, за да зачакаме промяна в съзнанието. А и докато им даваме, те нямат причина да спрат да вземат, нали?

Единственото възможно решение е държавният ресурс да се насочи към проекти, които ангажират ромите от ден 1. Каквото и да им даваме като социална подкрепа, то трябва да бъде безусловно срещу извършен труд, положени усилия и постигнати резултати. С ясни правила и безкомпромисни изисквания. Говоря за ромите, защото конкретната ни среща вчера бе по този въпрос. Същото важи и за трайно безработните, NEETs и т.н.

Освен финансов ресурс, обществото ни вече няма и емоционален ресурс да продължава тази политика, която очевидно единствено изостря проблемите.

* Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — Карл Маркс, из “Към критика на политическата икономия”, 1859