Имаше участници от НСА – спортен мениджмънт, както и представители на десетина държави. Запознах ги със състоянието на младежкия сектор в България, представих им малко статистически факти и им разказах истории (надявам се вдъхновяващи) за успешни примери как спортът решава социални проблеми и променя човешки съдби.

Някои от участниците имат свои спортни организации, други тепърва ще си намират работа в такива, а трети искат да са част от спортната администрация – министерства, общини или федерации. Основното ми послание към всички тях, бе да не приемат спорта за самоцел. Винаги да помнят, че той е най-вече инструмент за постигане на по-важни цели – а каква по-важна цел от това, да спасиш човек, който е изпаднал в социална/икономическа криза.

Когато вчерашните участници в семинара започнат да променят човешки съдби, Ширин ще може да бъде удовлетворена и убедена, че фабриката й наистина създава шампиони – по човечност.

Това е прекрасен пример, как реалните проблеми се разрешават чрез правилни инвестиции, а не със социални помощи. Трябва да намерим кураж да реформираме социалната система, ако искаме да избавим повече хора от неможенето и неправенето на нищо.

Конкрето тук става дума за жени, които много рано са напуснали училище. Но въпреки това въвлечени в това социално предприятие те са придобили умения, вече работят, а ако искат дори могат да се развиват още. Но най-важното е, че не бездействат и са взели живота в собствените си ръце.

Комплексът от социални услуги развива няколко дейности – шивашки цех, изпитателна лаборатория за посадъчен материал, парници, готварско звено… проблемът е в законодателството, което малко затруднява този тип предприятия. Реално ги лишава от място на пазара. Ако ползват финансиране от бюджета, то произведеното могат да консумират сами или да подаряват…но не и да търгуват.

От срещите ми с редица социални предприемачи се очертава следната формула на успеха:

1. Мотивиран човек (лидер) се захваща с нещо, което може да прави добре
2. Държавата, бизнеса или НПО го финансира, за да създаде базови условия за работа и да покрие разходите на предприятието за първата година
3. Реално излизане на пазара
4. Ако излизането на пазара е успешно, то може да се търси допълнително финансиране за разрастване и наемане на нови хора

Социалните предприятия са особен тип организации, защото реално са бизнес структури, имат социална функция и наподобяват НПО. В общи линии работят, без да търсят толкова икономическата печалба, колкото да създават работна среда за хора в нужда. В случай, че имат печалба – тя трябва да се реинвестира в дейността. Нещо като НПО корпорации.

Водеща е социалната функция и нуждата на хората с увреждания, младежи без образование и умения, както и други социално слаби групи да се социализират, да бъдат ангажирани и да придобиват практически знания и умения. Подход за социална политика доста далечен от традиционното за България социално подпомагане – да даваме джобни на бедните и да чакаме да им се доработи.

Благодаря за поканата от страна на организаторите “Национален алианс за работа с доброволци”. Специално искам да похваля и “Нов път” Хайредин - едно от първите успешни социални предприятия у нас. Добавил съм линк да разгледате с какво се занимават. Имат и страхотно видео.

Моята визия за социалното предприемачество съвпада доста с тази на участниците в дискусията. От една страна имаме законодателна спънка свързана със социалното предприемачество в сферата на образованието и особено в здравеопазването. Две основни сфери, които трябва да участват при създаването и доставянето на интегрирани социални услуги.

Другият много важен за мен момент са самите социални предприемачи. С това трябва да се захващат хора с опит в бизнеса, познаващи добре сферата, в която започват работа. Тези две неща са фундаментално важни, за да стартира успешно предприятието, да спечели доверието на своите партньори и най-вече да създаде професионална среда сред наетите хора в риск. Тези хора, повече от всеки друг екип, имат нужда от уверени и можещи водачи. За да се задържат в подобни проекти трябва да чувстват увереност, че са на правилното място и сред правилните хора.

През изминалата седмица получих покана от младите и креативни хора от социалната платформа Social + да се включа в тяхна инициатива за устойчива работа с деца от институциите.

Заедно с няколко души със сравнително богат житейски опит и подобна на моята мечта – да помагат, прекарахме няколко часа с деца от дома в Доганово. Всеки проведе разговор с тях и сподели интересна история. Уверен съм, че час внимание и няколко мъдри съвета от сърце са по-ценни от традиционните състрадание и съжаление към тези млади хора.

По-ценно е дори от портокалите и шоколадите, които традиционно пътуват към домовете по празниците. С част от тези деца се познаваме от няколко години. И прекрасно знам, че имат нужда от приятели. Ролеви модели, както казват психолозите.

Обещах им скоро да ги изненадам и да им гостувам без предварително предупреждение. От тях искам да бъдат добри хора, да уважават учителите и възпитателите си, да учат, да не се забъркват в неприятности, да не пушат и колкото може по-рядко да слушат чалга.

Това е преди всичко иновативно социално предприемачество, което трябва да се насърчава и оценява.