Първо бе националното почистване в партньорство с бТВ, следват няколко спортни състезания, мотивационен форум, залесяване, здравна превенция. Сигурно ще има и други полезни събития.

Как разбирам посланието “Аз съм Враца”?

Аз го тълкувам като “Аз съм отговорен” или “Аз допринасям за моя град”. Нека повече младежи проумеят, че всъщност от тях и тяхното поведение зависи много повече, отколкото си представят. Дали новопостроеното игрище ще остане здраво и чисто, дали ще са достатъчно внимателни докато карат колело през “Пробива”, дали в обновения парк зад паметника на Христо Ботев ще има купища семки и празни бутилки?

Тази съпричастност към Враца трябва да се възпитава. Процесът ще бъде дълъг, труден и най-вероятно няма да има значими резултати веднага. Това не бива да ни отчайва, а да ни мотивира да бъдем още по-настойчиви и взискателни към децата си. И което е най-трудното – да бъдем добър пример за младежите около нас. В този ред на мисли съм благодарен на редица публични личности в града, включително футболистите на Ботев Враца, че облякоха тениските и дадоха пример.

Аз съм Враца! Всеки от нас е Враца! Всеки, който работи за Враца, заслужава уважение!

На първо място защото уважавам дейността и всекидневната работа на организациите в мрежата на НМД. И защото този приз за мен и моя екип е предизвикателство. Дори провокация да бъдем по-добри, по-ефективни и по-полезни на децата и младите хора в България.

Никой български политик не заслужава тази награда. Правим разни неща, полагаме усилия, но не съм убеден че сме подобрили значително средата и благосъстоянието в които растат нашите деца.

Ще ми се да виждам повече мъже с принос в тази сфера. Повече ангажирани колеги от институциите. Повече хора, които да помагат на прекрасните дами, които са се отдали на своите каузи. Защото това са нашите каузи. Проблемите при отглеждането на деца с увреждания не трябва да са проблеми само за родителите на деца с увреждания. Проблемите с младежката заетост в малките населени места не бива да са проблеми единствено на живеещите в малките населени места. Проблемите пред образованието на ромите не бива да са единствено техни си собствени проблеми или грижа на хората, които живеят близо до тях.

Това е идеята да има държава – с общ ресурс, споделени усилия, знания и добри практики да се помага за благосъстоянието на всеки член на обществото. Това последното в случа, че искаме да бъдем общество.