На 1 юни Национална мрежа за децата връчи наградите “Златна ябълка” за пета поредна година. Това са отличия за хора, допринесли за правата и благосъстоянието на децата и младежите в България. Приех приза за цялостен принос само по две причини.

На първо място защото уважавам дейността и всекидневната работа на организациите в мрежата на НМД. И защото този приз за мен и моя екип е предизвикателство. Дори провокация да бъдем по-добри, по-ефективни и по-полезни на децата и младите хора в България.

Никой български политик не заслужава тази награда. Правим разни неща, полагаме усилия, но не съм убеден че сме подобрили значително средата и благосъстоянието в които растат нашите деца.

Ще ми се да виждам повече мъже с принос в тази сфера. Повече ангажирани колеги от институциите. Повече хора, които да помагат на прекрасните дами, които са се отдали на своите каузи. Защото това са нашите каузи. Проблемите при отглеждането на деца с увреждания не трябва да са проблеми само за родителите на деца с увреждания. Проблемите с младежката заетост в малките населени места не бива да са проблеми единствено на живеещите в малките населени места. Проблемите пред образованието на ромите не бива да са единствено техни си собствени проблеми или грижа на хората, които живеят близо до тях.

Това е идеята да има държава – с общ ресурс, споделени усилия, знания и добри практики да се помага за благосъстоянието на всеки член на обществото. Това последното в случа, че искаме да бъдем общество.