Теорията на работодателя е много проста – няма съд, който да отсъди в негова полза и за това не си търси правата там. Разчита с обществен натиск да притисне кмета, той да притисне други фирми да му платят. Изнудва кмета, да изнудва фирми, да му платят за нещо, за което сам не се е договорил.

Ситуацията става още по-абсурдна, защото този човек води след себе си колкото работници, толкова и репортери. Довечера може да сме и в централните новини с този казус.

Искам да кажа и да повторя три истини по темата. Всеки да ги тълкува както иска:

1. Взел съм всички необходими мерки безобразията по Водния цикъл във Враца да видят бял свят чрез прокуратурата и съдебната система. Важно е всеки да носи персонална отговорност за действията си през годините.

2. Години наред и трите страни – Община – Изпълнител – Фирми допълнително ангажирани с Водния цикъл във Враца с широко затворени очи са влизали в обречени на провал договорки. Провал повече за града и по-малко за личните им интереси.

3. Защо една фирма с ясно съзнание влиза в сделка, в която няма никаква правна защита чрез договор? Кой я убеждава или “урежда” точно тя да се занимава с това?

И един риторичен въпрос – този, който е бил акушер на тази сделка преди 2-3 години, има ли в момента интерес да се надуват тромби пред общината и да се ангажират национални медии с темата?

Ситуацията малко ми напомня на футболистите на Ботев Враца от миналата есен, когато искаха да им плащам премии за мачове, които някой друг им е обещавал, на стойност, която не е обсъждана с мен при положение, че с никого не са подписали договор за това. За капак след месец открихме и ведомостите, върху които са се подписали, че са взели въпросните пари – старателно скъсани и скрити. Тогава пак имаше нарочени пресконференции и режисирани скандали.