Имаше много ученици и студенти, които определено мога да нарека активни граждани на България. Но им е трудно да презентират десетките добрини, които правят. Срамуват се…

Няма място за скромност. Активните младежи не са чак толкова много, че да се спотайват по ъглите в залите на подобни събития. Трябва да търсят пътя към сцената и колкото и да се срамуват, да опитват да разказват вдъхновено и убедително за своите начинания.

И което е още по-важно. Трябва да се учат да вдъхновяват своите приятели и съученици. Така наречения вирусен маркетинг или разпространение на информацията от уста на уста. Тези младежи имат тежката задача да бъдат убедителни пред най-взискателната аудитория – техните връстници. Защото никой не може да повлияе по-силно на младите от други млади хора.

Аз лично ще се постарая при всеки удобен случай, когато трябва да презентирам пред младежка аудитория да измъквам на сцената някой от публиката и да го поставям в критичната ситуация да представи това, което прави пред всички. Сигурно в началото ще всея ужас сред по-срамежливите, но съм сигурен че в дългосрочен план ще има полза от това.

Никой не се чувства комфортно на сцената в началото и винаги има сценична треска. Но удовлетвореността от споделените добри практики и дела е по-силна от който и да е срам

Бъдете смели, мили момичета и момчета! Бъдете убедителни и вдъхновяващи разказвачи!

Това е прекрасен пример, как реалните проблеми се разрешават чрез правилни инвестиции, а не със социални помощи. Трябва да намерим кураж да реформираме социалната система, ако искаме да избавим повече хора от неможенето и неправенето на нищо.

Конкрето тук става дума за жени, които много рано са напуснали училище. Но въпреки това въвлечени в това социално предприятие те са придобили умения, вече работят, а ако искат дори могат да се развиват още. Но най-важното е, че не бездействат и са взели живота в собствените си ръце.

Комплексът от социални услуги развива няколко дейности – шивашки цех, изпитателна лаборатория за посадъчен материал, парници, готварско звено… проблемът е в законодателството, което малко затруднява този тип предприятия. Реално ги лишава от място на пазара. Ако ползват финансиране от бюджета, то произведеното могат да консумират сами или да подаряват…но не и да търгуват.

От срещите ми с редица социални предприемачи се очертава следната формула на успеха:

1. Мотивиран човек (лидер) се захваща с нещо, което може да прави добре
2. Държавата, бизнеса или НПО го финансира, за да създаде базови условия за работа и да покрие разходите на предприятието за първата година
3. Реално излизане на пазара
4. Ако излизането на пазара е успешно, то може да се търси допълнително финансиране за разрастване и наемане на нови хора