През последните дни ми се наложи да се сблъскам с няколко такива казуса. Не беше приятно, но смятам че свършихме полезна работа.

Първо бе отлаганото с години извозване на цистерните серовъглерод от площадката на бившия комбинат “Химко”. Мнозина са знаели за този проблем, някои експерти са го определяли като опасен за града, но никой не се нае да го премахне от Враца. Поради една или друга причина, точно на нас сега се падна честта и отговорността да го махнем от Враца. Справихме се!

Почти паралелно се появи и предложението във Враца да се изградят мощности за изгаряне на RDF. Стремежът ни да бъдем зелен туристически град трябваше да бъде защитен светкавично и непоколебимо. На много места в страната дават мълчаливо съгласие за тези “инвестиции”. Враца не е от тях и вярвам, че сегашното ни решение ще бъде дълго от полза за развитието на града.

Не си спомням в новата история на Враца да е прекратяван договор за изпълнение на голям инфраструктурен обект. А некачествени строежи има предостатъчно. Напук на “здравата логика” и предстоящите местни избори след няколко месеца, решихме да прекратим договора с изпълнителя на спортната зала на училище “Христо Ботев”. Опасенията ни бяха свързани с качеството на работа, потвърдиха се от експерти и взехме възможно най-трудното и непопулярно решение да прекратим договора.

Изборът на нов изпълнител ще ни забави и това ще бъде ползвано от моите опоненти в предизборна ситуация. Все пак прецених, че по-важно е да построим една наистина качествена зала, а не да си затваряме очите с цел да режем лентички по-скоро.

Имам себе си за смел човек. Не ме е страх да вземам непопулярни решения, които дългосрочно ще бъдат от полза на града ни. Дори с риска някой да ми се обиди, разсърди или да не гласува за мен през октомври.