Проблемът е доста ясен. Има напрежение, защото няма равноправие. Работещите хора са против да финансират с данъците си “социална система”, която отглежда неучещи, неработещи и създаващи проблеми … наши съграждани. “Социалната система” изградена върху логиката – да нахраним гладните и мързеливите, като по този начин си купим спокойствие няма как да не се провали. Случващото се в Гърмен е провал на тази система. И бъдете сигурни, че тя тепърва ще се взривява.

Ситуацията наистина е проста – има крайно бедни български граждани, които вършат престъпления не за да забогатеят, а за да оцелеят. Тяхна жертва обикновено са най-бедните работещи хора и пенсионерите. Няма какво друго да се роди освен напрежение. И тъй като не можем да накараме тези крайно бедни да спазват правилата ни (да учат, да работят, да не правят престъпления и т.н.), останалите български граждани съвсем естествено не са щастливи. Дори се съмняват, че все още имат държава. Добре че плащат данъци, че да се уверяват в съществуването на България като административна единица в Европа.

Цялата тази работа обаче на много хора им се струва телевизионно шоу. Гледат по телевизията някакви хора с разбити глави, тояги, брадви и сопи…много полиция и … ентъртейнмънт. Обаче това не е никак забавно ако си на място. Ако тези хора са твои съседи. Ако детето ти играе с техните деца. Дори ако си социален работник и имаш за задача да работиш с тези групи хора. Уверявам ви, няма нищо забавно в това.

Като казах социални работници трябва да подчертая, че това са хората, които ние чиновниците хвърляме живи в огъня. Или казано по-образно, пращаме ги да гасят горски пожари с лейка за поливане на цветя. Социалните работници са най-голямата жертва на социалната ни система, защото от тях се очаква да вършат най-мръсната и неблагодарна работа за никакви пари. Не им осигуряваме нужната подготовка, подкрепа, обществен и материален статус … самочувствие ако щете.

И за който не е наясно – социален не идва от социалистическа, а от думичката общество – обществена, за развитие на обществото. За това подкрепям всеки, който се опитва да промени философията на социалните помощи. Обществото да получава нещо срещу инвестираните в социалната система свои пари. Да принудим “абонираните” за социални помощи хора да работят, да се ограмотят, да ограмотят и децата си… да видим резултат. Сигурен съм, че данъкоплатците само по този начин ще си върнат доверието в България и нейната администрация. Иначе ще гледаме все по-често шоу тип Гърмен по телевизията и неусетно ще се окажа, че се е подпалил и нашия град, нашата улица и каква изненада… собствената ни къщичка.

Защо аз да съм виновен за Гърмен? Аз, както и всеки български политик, представител на изпълнителната власт…чиновник очевидно носим вина. Всеки отговаря за себе си, но когато си на публична длъжност трябва да носиш отговорност и за другите.

Мразя празни приказки и щом говоря за вина е логично и да предложа някакво решение. С колегите в Министерството на младежта и спорта подготвяме Координационен механизъм, който да подобри взаимовръзката и координацията между различните министерства, които под някаква форма работят с младежите от групата NEETs (тези същите, които не работят, не учат, и нямат интерес да са част от това общество). На думи всеки от нас прави много за тях, реализираме и отчитаме проекти и програми…но няма ефект. Има Гърмен.

За това каня представители от всички заинтересовани институции, които смятат че имат отношение към проблема да се включат в моята доброволческа група. Да се съберем една събота, да си изберем един потенциален Гърмен и да отидем да видим хората там. Как живеят, какво ги вълнува, от какво имат нужда. Няма да ходим като политици или чиновници, а като граждани. Като сънародници. Да видим можем ли въобще да бъдем полезни? И ако се окаже че можем (защото наистина можем) тогава да променим философията си на работа и от там цялата система от социални услуги.

Няма как да правим социална политика без да познаваме хората, за които я правим.