Разбира се това е метафора. Във Враца има много дървета. Но за какво ни е уникалната природа, ако няма млади хора? Дърветата в случая са нашите цели и мечти. Днес завършващите училище мечтаят да отидат в по-голям град. В по-уредена държава. И да учат. Приветствам тези стремежи. Самият аз преди години също избрах този път. Но дърветата, които оставяме във Враца, имат нужда от грижа и е добре да се връщаме.

Младите хора имат нужда от среда, в която да се върнат. А средата някой трябва да я създаде…

Длъжен съм да кажа и няколко добри думи за СОУ “Христо Ботев”. Не заради протокола, още по-малко от любезност. Длъжен съм, защото трябва да оценяваме работата, която другите вършат. Екипът, който развива това училище, е постигнал нещо невероятно. Аз поне не съм виждал подобно училище в страната. Дворът е пълен с дух и история, кабинетът по химия е лаборатория, този по география – обсерватория, а историческият прилича на интерактивен музей. Всичко си има свой дизайн и както се казва в дигиталната среда е UX или потребителски ориентиран с цел хората (т.е. учениците в случая) да имат по-приятно и пълноценно изживяване докато са в класната стая и в училището въобще. Иновативно е и се харесва на децата.

Това е вторият уникален пример на Враца в образованието (вижте статията за начално училище Св. Софроний Врачански). Както казах – нужна е среда. До 12 клас младежите във Враца могат да се чувстват привилегировани спрямо много свои връстници в България. За тях работят едни от най-дейните и вдъхновяващи учители и директори. Едни от най-активните родителски настоятелства също допринасят за това. Децата на Враца получават чудесни възможности за добър старт в живота и много от тях се възползват от този шанс.

Остава да се замислим какво трябва да направим, за да създадат и те своите семейства в града. Животът във Враца трябва да продължава и след 12 клас. Средата за която говорим да бъде позитивна и предразполагаща към развитие. Такава, каквато е в двете ни училища за които говори цяла България.

Честит празник, скъпи съграждани. Нека имаме още повече от силата и смелостта на Ботев, както и постоянството и мъдростта на Софроний!

Бъдете здрави и щастливи!