Днес представих на медиите (а вярвам, чрез тях и на всички българи) цифрите от последното национално изследване сред младите хора. Само няколко акцента:

- Огромна е пропастта между декларираната готовност и реалните действия. Много от младежите знаят какво трябва да се прави, но не го правят. 63% виждат смисъл в доброволчеството, но само 8% са участвали в доброволчески акции (ако не броим пускането на SMS в подкрепа на някаква кауза)

- Плашещо ниско е доверието в институциите – 20% вярват в правосъдието, около 30% смятат, че в България може да се забогатее по честен начин

- 51% не работят, а 62% от безработните не са регистрирани в бюрата по труда

- 98% от младежите не членуват в никакви организации (НПО, младежки, студентски, ученически, спортни, политически….)

- 29% смятат скоро да емигрират

- 10% или казано в реални цифри към 100 000 млади хора открито заявяват, че са готови да продадат гласа си на идните избори

Оптимистичното:

- 87% определят, че са в добро здраве

- 75% имат много приятели

- 65% са оптимисти за бъдещето

- 67% декларират, че имат свободно време…остава да им помогнем да го запълнят със смислени дейности

Разбира се набелязали сме и конкретни мерки:

До края на месеца ще свикам консултативния съвет по въпросите на младежта, където с колегите от другите министерства и национално представените НПО ще обсъдим как можем да подобрим координацията помежду си. В много страни от ЕС това е най-важният дебат в момента. Как различните сектори и институции да заработят заедно за решаване на проблема.

Предвидили сме и конкретни мерки, които ще представим на колегите. Ще се радвам да чуем и техните планове за действие, за да не се дублираме.

И не на последно място ще подобрим контрола върху МИКЦ и ще променим наредбата за финансирането им, като въведем по-ясни приоритети и измерители за ефективността им.

И нещо много важно, което пропуснах да кажа на пресконференцията, а и никой не ме попита. Освен NEETs, сред българските младежи има и много учещи, работещи, създаващи семейства активни граждани. Не бива младежките дейности да са насочени единствено към проблемните младежи и да загърбваме успяващите. Напротив, според мен трябва да създадем и мерки за поощряване на можещите, защото те са ни естествените посланици към групата на NEETs. Трябва да ангажираме успешните млади хора и да ги превърнем в ролеви модели – хората да знаят за тях…както знаят къде е краварката.