Агресията не решава проблеми, а ги създава. Сигурно звучи твърде скучно и неатрактивно, но е вярно. Когато агресията на улицата посред бял ден сее смърт, няма място за много приказки. Няма смисъл да се питаме как се стигна до тук. Единственият адекватен въпрос е какво правим, за да преодолеем този срамен страх.
Враца, а и много други населени места у нас, живеят в страх. От бандити и най-вече от липсата на справедливост. Тези, които се чувстват безнаказани, сеят проблеми. Едни убиват, други само бият, трети крадат, четвърти заплашват и рекетират. И никой не вдига шум.
Довечера близки на убития Тодор организират мълчаливо бдение – протест за справедливост. От сега мога да кажа на тези млади хора, че никой не чува мълчаливи протести. Хората, срещу които протестирате и от които искате справедливост, не разбират от мълчаливи бдения…бъдете шумни! Бил съм на много такива мълчаливи бдения…никога не е имало полза.
Бъдете шумни! Всички трябва да говорим в прав текст, когато се сблъскваме с престъпността. Когато срещаме безнаказаните трябва да вдигаме шум. Мълчанието няма да промени нищо. А единственото от което имаме нужда е промяна. Дайте глас на това, което мислите. Направете това, което мислите. Назовете с истинските им имена тези, които се противопоставят на промяната. Тези, които карат с бясна скорост по улиците на града. Тези, които бият по дискотеките. Тези, които предлагат наркотици около училищата. Това е промяната…тя няма друго лице.
За съжаление врачани са доста нашлашени от всякакви мутри, които вилнееха в зората на Демопкрацията и този страх сякаш е станал наследствен.