По време на отпуската ми през лятото обиколих всички врачански села. Малки, големи, по-бедни, не толкова бедни, в близост до Враца и по-отдалечени, с повече или по-малко млади хора….На някои места се върнахме втори път с инициативата “Аз обичам Враца“.
Върнахме се там, където с местните се харесахме от пръв поглед и веднага намерихме обща кауза. Проблем, пред който да се изправим заедно. Повторно посетихме Голямо Пещене, Баница, Челопек, Лиляче, Чирен, Косталево, Мраморен…дано не пропусна някого.
Сега отново сме в селата. Вече си говорим не за проблеми и идеи, а за конкретни решения. Това, че сме в предизборна кампания не означава, че трябва да се лъжем, да се надприказваме и да обещаваме неосъществими неща. Хората са събрали толкова болка, толкова мъка, толкова отчаяние, че последното от което се нуждаят е някой да ги баламосва. Говорим и действаме по същество. Реални проблеми – реални решения. Където смятаме, че няма как да помогнем – предпочитаме да си признаем. Противно на максимата, че след лов и преди избори….знаете! Залите и салоните са все по-пълни, което ми дава вяра, че сме на прав път.
Не си правя сметки колко гласа ще получа в конкретно село и дали мога да си позволя да неглижирам по-малките за сметка на по-големите. Изборите не са математика, а надпревара за доверието на хората. И дори да ми коства повече време и повече усилия, аз държа хората в селата да усетят, че в мое лице ще имат партньор. Някой, който познава проблемите им, полага усилия да ги решава и контролира работата на селските кметове.
Като стана дума има и страхотни селски кметове. Такива, които са заслужили доверието на своите съселяни с работа през последните 4 години и сега дори нямат нужда от предизборна кампания. За мен е повече от удоволствие да общувам с тях. По друг начин пък са ми интересни тези, които за първи път се впускат в надпреварата за кметския стол. И тук има отличници от ГЕРБ, които ще похваля по-нататък. Но радващото, е че в политиката се появяват все повече смислени хора. Хора с идеи и решителност да ги реализират.
Макар положението във врачанските села да е тежко, на места даже критично, има надежда. Има надежда, че хората са осъзнали колко неизгодна за тях е сделката с продаването на гласове за 20-30 лева. Има надежда, защото хората все по-трудно дават своето доверие и може би точно на тези избори ще го дадат след най-сериозен размисъл. Има надежда, защото все още имаме право на избор. Зад нас вече са само бедността, мизерията и разрухата. Сами решаваме какво ще построим и постигнем утре.