Винаги съм мечтал да мога да помагам. Но с годините научавам, че помощта има стойност само тогава, когато е на място.

През изминалата седмица получих покана от младите и креативни хора от социалната платформа Social + да се включа в тяхна инициатива за устойчива работа с деца от институциите.

Заедно с няколко души със сравнително богат житейски опит и подобна на моята мечта – да помагат, прекарахме няколко часа с деца от дома в Доганово. Всеки проведе разговор с тях и сподели интересна история. Уверен съм, че час внимание и няколко мъдри съвета от сърце са по-ценни от традиционните състрадание и съжаление към тези млади хора.

По-ценно е дори от портокалите и шоколадите, които традиционно пътуват към домовете по празниците. С част от тези деца се познаваме от няколко години. И прекрасно знам, че имат нужда от приятели. Ролеви модели, както казват психолозите.

Обещах им скоро да ги изненадам и да им гостувам без предварително предупреждение. От тях искам да бъдат добри хора, да уважават учителите и възпитателите си, да учат, да не се забъркват в неприятности, да не пушат и колкото може по-рядко да слушат чалга.