Осиновяванията – за децата и комисионните

Осиновяването е най-хубавото нещо, което може да се случи на едно изоставено в институциите дете. По това надявам се няма спор. В България процесът по осиновяването обаче има лоша слава – ще се радвам, ако някой оспори това ми мнение. Длъжен съм да говоря по темата, въпреки че не кореспондира пряко с настоящата ми работа в Министерството на младежта и спорта.

deca-osinovqvane

Имам известен (да не кажа богат) личен и професионален опит по темата. Процесът е сложен и това дава възможност на хора по веригата (от уважение към децата няма да я нарека “хранителна верига”) да злоупотребяват със своята власт. Злоупотребата най-често е влизане в корупционни схеми. От своя страна осиновителите често се изкушават да “ускорят” процесите и сами предлагат бонуси. Омагьосан кръг, от който все пак има изход. Предлагам моята гледна точка, като предварително искам да е ясно, че не обвинявам никого персонално и не пиша тези редове в полза на никого, освен на децата.

bebe

На първо място заседанията по осиновяване е добре да се записват. От една страна участващите лица да знаят, че има пряк контрол, а от друга да остава архив. Той би бил полезен дори и на самите осиновени деца след време. Трябва да има много ясни и строги правила за съхраняване на тази информация и разбира се обществен контрол.

Като втора точка предлагам на самите заседания да бъдат канени и представители на медиите – като гражданска квота в комисиите. Журналисти или други обществени фигури, които имат желание да бъдат гарант пред нацията, че няма скрито-покрито в процеса на осиновяването. Дали те ще бъдат доброволци или ще получават заплащане за този труд и отделено време трябва да се обсъди. Но обществото има нужда от гаранция, че българските деца не се търгуват.

И третата ми идея относно процеса на осиновяване е драстично да се увеличат санкциите при доказана злоупотреба. Да вземеш подкуп БЕЗСПОРНО е криминално деяние, а ако с подкуп решаваш съдбата на изоставено дете заслужаваш само и единствено затвор. Може да звучи крайно, но темата е твърде деликатна и не можем да си позволим комисионери да решават съдбите на децата.

Бих се радвал да обсъдим и друга промяна – да се ускори закриването на всички институции за настаняване на деца до 3 годишна възраст. Да има само центрове за спешен прием, от където децата максимално бързо да бъдат настанявани в подготвени приемни семейства. Защо не и на двойки, които имат репродуктивни проблеми и са в процедура ин-витро.

Даже има икономическа логика. Двойката получава процедурите си безплатно (като национална политика срещу демографската катастрофа), а в същото време помага на държавата в грижата за изоставените деца. Трупа родителски опит и получава преференция, ако реши да осинови детето, за което се грижи.

След 6 месеца временно настаняване и никакви постъпки от страна на биологичните родители – детето влиза в списъците за осиновяване. А ако приемното семейство не участва в процедурата по осиновяване – най-логично е поне да е част от комисията, която избира осиновители.

2014bad

Споделям това си мнение по две причини. От една страна има информационен повод – скандалът, на който Нова ни направи свидетели в началото на седмицата. Отделно 16 октомври е Blog Action Day – всички блогъри по света получават тема, по която могат да напишат своите разсъждения. Реших да се включа, защото тази година темата е за неравенството, а в моята работа много често се сблъсквам с него. Както се вижда и в текста по-горе – неравенството може да бъде в следствие на независими от нас обстоятелства, но много по-често ние го създаваме – чрез корупция, бюрокрация или липса на елементарна гражданска позиция.

#Blogaction14 #Inequality

3 thoughts on “Осиновяванията – за децата и комисионните

  1. Аз съм категорично ПРОТИВ присъствие на журналисти на заседанията на съветите за осиновявания. И абсолютно ЗА повече прозрачност. В момента няма информация за всеки осиновител с изискванията му и за наличните деца (с номерата на вписване в регистрите например и за осиновителите, и за децата, без имена, адреси и ЕГН-та, само данните). Питала съм и социалните, и водещите курсовете – колко деца има в момента за осиновяване, които отговарят на нашите изисквания например? И двете ми отговориха, че няма систематизирана информация, която може да се провери, тъй като всяко РДСП води отделни регистри. А те не дават подобна информация, казват само под кой номер осиновителят е вписан в регистрите. Съответно липсата на информация се използва, за да се тиражира версията, че осиновителите поставят изисквания за русо бебе със сини очи от български произход, а това категорично не е така. Ако имаше достъпна обединена БД, от една страна, нямаше да възникват съмнения дали наистина няма осиновители с критерии за конкретно дете. От друга, осиновителят като види, че е сложил ограничение до 1 г., има 10 деца в тази възраст и 1000 осиновители с критерии до 1 г., вероятно ще вдигне възрастта с 2 месеца. Нека този достъп да се дава заедно с вписването в регистъра. Така се решава и още един проблем – в момента кандидат-осиновителите чакат, без да имат никаква информация дали въобще са били разгледани на съвет за осиновяване, имат номер на вписване, но не и колко чакащи има преди тях. В момента, в който има БД, в която да могат да влизат, там може да се качват и протоколите от заседанията на съветите – съкратени, без данни за осиновители и деца. Но ако се знае, че днес в РДСП Варна например за дете номер 64 са разгледани кандидатурите на осиновители номер 23, 45 и 78, на чиито изисквания детето отговаря, а аз съм номер 98, ще зная, че системата работи и ще чакам. Така ще видя, от една страна, по информацията за другите осиновители, че има още 5 човека преди мен със същите критерии и 2 деца. От друга, няма да се спекулира с това дали кандидатите се разглеждат по реда на вписване.
    Когато питате: “Колко кандидат-осиновители са чакали 2 г., без да им предложат дете”, обикновено отговорът е, че са поставили високи изисквания. Oтговор, който няма как да се провери и да се докаже в момента.

  2. Приемните родители НЕ трябва да участват в заседанията на съвете. За част от тях това е източник на доход, който могат да загубят при евентуално осиновяване. Дори и да приемем, че мислят за благото на детето, колко от тях имат капацитета да вземат решение за бъдещето му на база документите на осиновителите? На съвета по осиновяване има именно това – доклади с някакви данни, на база на които трябва да се вземе решение. Вероятно можете да получите статистика за приемните семейства по населени места, възраст и образование.

  3. Г-н Каменов, идеята Ви за прозрачност на работата на съветите като цяло е добра, но ме изненадват предложенията Ви в детайли. Например, как си представяте да се канят представители на медии на заседанията на осиновителните съвети, след като там се разглежда толкова конфиденциална информация и за деца и за кандидат-осиновители? А и всички знаем, че журналистите нямат безпристрастна позиция и тяхното присъствие би могло по-скоро да усложни процеса. Деинституционализацията, която предлагате е факт, както и предвижданите в закона строги мерки за корупция, а идеята Ви за слагане под една шапка на ин-витро процедури и осиновяване е… изумителна! Всъщност, това ме мотивира да пиша. Позицията ми е лична – на човек, минал и през двете процедури.

    Къде точно виждате икономическата логика на това, ин-витро процедури да бъдат безплатни? От кой бюджет ще се поемат разходите? Ами „нерентабилните” пациенти – известно е, че шансът за успех на една ин-витро процедура варира в зависимост от много фактори, но той след възраст 32 – 35 години рязко спада. И какво става – похарчени са пари, няма бебе и справянето с демографската катастрофа е катастрофално! Скоро четох материал (в немски вестник), в който се казваше: „Временните договори за работа са като противозачатъчни таблетки” – там някъде може би министрите да търсят справяне с демографската криза. Хората нямат стабилна работа и не смеят да мислят за деца в семейното си планиране, по някое време се устройват, но пък са подминали годинките…

    Интересно, защо толкова незапознати смятат, че могат да се месят в изборите на двойките с репродуктивни проблеми. Едни семейства биват обвинявани, защо не осиновяват, други пък са съветвани наставнически, че трябва да опитват докрай възможностите за биологичен наследник. А Вие в материала си стигате още по-далече, като предлагате обединяването на ин-витро процедурата и на осиновителната процедура да е държавна политика. Оставям настрана подробността, че това са съвсем различни житейски посоки и най-естественото нещо е, всеки сам да решава, кога и по кой път да тръгне. Но Вие замисляли ли сте се, какъв психически товар за семейството, и особено за жената, е една ин-витро процедура? Осиновяването също изисква сериозна подготовка. С този аргумент някои държави абсолютно НЕ СЕ ДОПУСКАТ едновременно да се провежда ин-витро процедура и да се кандидатства за осиновяване. У нас също в процеса на проучване и обучение на кандидат-осиновителите един от основните въпроси към онези, които имат репродуктивен проблем, неслучайно е: „Преодолели ли сте травмата от невъзможността за биологичен наследник?”

    Вие предлагате, двойки в ин-витро процедура да са приемни родители, но защо тези приемни родители да не са кандидат-осиновителите? В много европейски държави и държави – членки на Хагската конвенция за … въпросът е уреден точно по този начин. Деца, за които се предполага, че ще бъдат вписани за осиновяване, се настаняват от родилния дом директно при евентуалните им бъдещи осиновители, които са един вид „приемни родители” на детето до задействане на осиновителната процедура. Идеята е, децата да получат сигурна семейна среда и същевременно с това да преживяват възможно най-малко раздели. У нас регламента не позволява приемни родители да осиновят приемното си дете, ако не е минал определен срок от време.

    И накрая исках да Ви попитам, с какво присъствието на един приемен родител (без значение, в ин-витро процедура или не) в съветите по осиновяването ще допринесе за ограничаване на корупцията? В негово лице може да се види още един заинтересован, който срещу известна сума пари да защити личен интерес, а не този на детето.

    Вярвам, че предложенията Ви за оптимизиране на осиновителния процес, са замислени с добри чувства и отношение към тематиката, но за да са по-ефективни предложенията за промени, би било добре човек да се запознае в дълбочина с материята, за която пише, да се допита до мнения на специалисти в областта, да направи сравнителни проучвания.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>