Вероятно много пъти днес ще чуете и прочетете историята на Международния ден на хуманитарните дейности. Всъщност 19 август  е една тъжна годишнина от бомбената атаката срещу  седалището на ООН в Багдат, когато животът си загубиха 22 хуманитарни работника от различни държави.

Днес като стане дума за хуманитарна помощ се сещаме преди всичко за военните конфликти в Афррика и Азия, природните бедствия и смъртоностните заболявания като Ебола, които съвременния свят опитва да овладее.

Хуманитарните работници са смели хора, които всеки ден рискуват живота и здравето си в името на по-висша ценност – възможността стотици и дори хиляди хора да живеят по-добре.

Статистиката е безпощадна –  всеки месец 10 хуманитарни работника биват отвличани, а 12 губят живота си. Жертвите за 2013 г. са 450. Близо четири пъти повече, отколкото десетилетие по-рано. Над 51 милиона души по света имат нужда от спешна хуманитарна помощ.

За Съжаление България не е сред държавите, в които се провежда тазгодишната информационна кампания за популяризиране на 19 август като важен за целия ЕС ден. Ще направя каквото е нужно следващата година у нас да има повече гласност по темата.

От една страна, защото виждаме колко е ценна хуманирарната помощ (събиране на доброволци, храни и доставяне на медикаменти в кризисни ситуации като бедтвията във Варна, Добрич и Мизия), но и защото трябва да осмислим, че по света има наистина тежки и дори невъзможни за оцеляване места. И ние като една свободна, демократична и активна нация трябва да сме много по-ангажирани към тези проблеми.

Ето го и посланието по повод #WHD2014 на комисар Кристалина Георгиева