Когато бях ученик не беше модерно разни политици да идват на откриването на учебната година. Сигурно директорите не са ги канили. Или пък на самите политици не им е минавало през ум да се срещат с децата на 15 септември. Всъщност “среща с децата” е доста условно казано, защото ние и днес рядко се срещаме с тях. Канят ни, казваме няколко думички под формата на приветствено слово, снимаме се и се хвалим в медиите, колко сме загрижени. Децата от уважение ни изтърпяват (все още) и ни забравят в мига, в който слезем от импровизираната сцена пред вратите на школото.
Днес във Враца реших да променя този общоприет и стандартен начин на общуване. Всъщност правя го всеки път, когато имам възможност. След първия училищен звънец влизам заедно с децата в класните стаи, говорим си, разглеждам средата, я която ще прекарат по-голямата част от идните 9 месеца и се старая да общувам с учителите. Защото те са най-важните хора (но в никакъв случай единствените) отговорни за успешния образователен процес.
Тази сутрин гостувах на откриването на учебната година в моето родно училище “Васил Кънчов”. След тържествената част влязох в сградата заедно с първокласниците. Зарадвах се, че видях децата на мои приятели и бивши съученици да прекрачват за пръв път училищният праг именно тук, където сме го направили и ние преди близо 30 години. Хубаво е да има приемственост.
Бях и в ПМГ Враца (там, където ремонтирахме баскет игрището). И там прекарах близо час след края на церемонията. Заедно с евродепутата Андрей Новаков останахме впечатлени от базата и най-вече от настроението с което ни посрещна ръководството и учителския екип. Скоро ще бъде 1 ноември и тогава ще се сетим да говорим за съвременните будители. Всъщност те са тук и днес, и всеки ден. На пълно работни време. Даже с много извънреден труд. И те случват нещата и правят промяната.
Посетих и първия учебен ден в Езиковата гимназия. Там не успях да остана след официалната церемония, но пък си запазвам правото да гостувам отново там. Даже имам идея за конкретна тема за открита лекция пред учениците!
