Трябва да се бориш за максималното, за да постигнеш необходимото. Това е една от водещите максими в живота ми и се дразня, когато масово хората се задоволяват с трохи. Трохи под формата на половинчати обещания, половинчати решения, полуизпълнени цели и посредствени резултати. Когато не преследват мечтите си, а се успокояват, че може да е и по-зле. Когато кретат, а си мислят че летят.
Трябва да се състезаваш с най-добрите, за да покажеш колко си добър. Да участваш в истинското състезание. За да придобиеш класа, за да демонстрираш класа, трябва да се изправиш срещу по-титулувани от теб съперници. Дори с риска да загубиш, да заслужиш уважението на съперника и едва след това можеш да го победиш.
В неделя бях на мача Ботев Враца – Ботев Луковит. Нашите биха с 5:0. Публиката се радваше, все едно футболистите са извършили чудовищен подвиг. Без да омаловажавам труда на играчите от двата отбора, все ми се струва че това е едва първият кръг и случайно ако някой е забравил – В група. Няма как за клуб като Ботев Враца влизането в Б групa да е успех. Не може толкова да сме занижили, подценили и направо унищожили критериите си за успех и провал.
Отборът ни е във В група и евентуални победи над Ювентус Малчика, Павликени или гара Левски няма как да са грандиозни успехи за Ботев. Това е едно неизбежно (всъщност можеше да бъде избегнато) пътуване към Б група, в което единственият светъл лъч би бил появата на местни млади момчета, които да трупат опит и да създадат силен тим за следващия сезон. Това не го видях на стадион Христо Ботев. Дано в следващите мачове да го видим, за да се осмисли поне малко наказанието В група.
Само си представете Божидар Краев или който и да е от успелите врачански футболисти да бяха стояли години наред в Б или В група изкушени от възможността да вкарват по 5-6 гола на мач. Щяха ли да станат по-големи футболисти? Не, никой нямаше да е чувал за тях. Само хора, които излязат от зоната си на комфорт, изправят се пред предизвикателствата и покажат кураж да рискуват удобното си живуркане могат да постигнат нещо значимо.
Знам, че няма как да върнем Ботев Враца с магическа пръчка в А група. Това ще стане трудно и с много работа. Но докато се възхищаваме на 5:0 над Ботев Луковит и цъкаме с език, че е можели да им вкараме поне още 2-3, то може да сме сигурни, че все още дори не сме тръгнали за А група. Само се страхувам да не ни се услади това доминиращо положение в аматьорския футбол и съвсем да се откажем от предизвикателствата на професионалния футбол.
Всъщност футболът е доста точна илюстрация на живота. Начинът по който приемаш успехите и пораженията, критериите по които преценяваш кое ти носи радост и кое трябва да те кара да се замисляш и да се стараеш повече са еднакви. Начинът по който реагираш на стадиона е същия, по който реагираш и на работното и място, и в общуването с комшиите, у дома и дори като възпитаваш децата си. Не може на стадиона да се задоволяваш с трохи, а у дома да ядеш бял хляб.
Време е да се освободим от примката на посредствеността и да започнем да оценяваме реално нещата. Да искаме, да искаме, да искаме. Да изискваме повече както от себе си, така и от тези, които ни управляват - началници, директори, ръководители, кметове, министри…всеки може да даде повече от себе си. Стига да има кой да го подсеща и да изисква.
И аз това казвам ,къде е осветлението ,къде е таблото което беше обещано ?
И защо в града се строят “приюти”,а не спортни площадки.
Например няма построен един тенис корт…а можеше да е зад блока в който живеехте…:)
Работи се с проекти – каквото е проектирано, това се финансира и изпълнява. Специално за стадиона – можеше да се реализира и по-добре, но важното е, че се случва.
За тенис кортове – никой никога не ме е търсил, иначе с удоволствие бих съдействал. Противопоставянето на “приюти” и спортни площадки не е уместно. Факт е, че трябва да има повече места за масов спорт в града. Трябва да има и отопляем басейн, и закрита писта и многофункционална спортна зала… но всичко това е функция от работеща икономика, а не фантасмагорична инвестиционна програма за предизборни цели.
Ботев не е посредствен, Вие г-н Каменов сте посредствен с този коментар. Ботев ще го бъде винаги, независимо в коя група. С това Ваше изказване настроихте феновете на отбора срещу Вас, а това в никакъв случай не е плюс за Вас. Когато пишете нещо, мислете, проверявйте как стоят нещата, и след това го публикувайте.
Ботев ще го бъде винаги, но това не оправдава сегашната му участ. Не настройвам никого срещу себе си. Реалист съм и ще се радвам да има повече реалисти наоколо. Нека да си поставяме по-високи цели от разгром над Луковит.
Аз съм фен на Ботев и съм съгласен с г-н Каменов . Относно Свилен с коментара за агитката на Ботев Враца – моля преставлявайте себе си или кажете от каква позиция коментирате