Днес бях на един форум с много дълго име. Около една много голяма маса се бяха събрали много хора. И много говориха. И много, много не държаха да се разберат…

Може да ви звучи хумористично, но когато това се случва в сградата на Министерски съвет, присъстват представители на почти всички основни институции в държавата и се обсъждат тежки проблеми като ромската интеграция не е чак толкова забавно.

След като 10 години имитираме усилия за интеграция на ромите и се оказа, че положението става все по-напрегнато, то съвсем логично някой трябва да поиска сметка. Вместо това правим равносметка и подготвяме още една ромска петилетка. Ромско включване 2020.

Според мен и до 3030-та година няма да постигнем успех, ако не си поставим прости и ясни цели. Да създадем работещи процеси, които да ни водят към постигането на тези цели. И съвсем не на последно място, докато самите роми не се включат активно в тази работа…все ще е тая.

Днес около голямата маса присъстваха много роми. Все лидери. Председатели на ромски организации. И говориха много. И всеки дърпаше чергата към себе си. Всеки изтъкна как работи много и как другите го спъват. Все до усвояване на пари стигаме…

Не знам дали приказката за Барон Мюнхузен е популярна сред ромските деца, но е добре я познават. Ако се сещате героят се озовал в едно блато с коня си и най-вероятно щял да загине, но се сетил да се самоизтегли като се хванал за собствената коса. Колкото можем да повярваме на Барона, толкова и ромите трябва да си вярват че могат да се самоизтеглят за косите от блатото, а държавата само да ги финансира подобаващо и безвъзмездно… разбира се.

Не знам кога ще е следващото заседание по темата, но ако ме поканят отново ще представя план за действие, който разработваме с моя екип от няколко месеца. Ако го приложим ще видим напредък още преди края на 2016 г. Може да звучи самонадеяно, но в него има само реална и координирана работа на терен и няма имитация на дейности.