Днес открих детски футболен турнир. Това не е новина. Турнир за деца в неравностойно положение. Да и такива се правят нерядко. Международен. имах възможността да кажа няколко изречения пред децата. Насърчих ги винаги, когато нещо им стяга душите, когато нещо ги мъчи, когато са ядосани – да търсят успокоение в спорта. Да си изкарват гнева на топката и на спортната площадка, а не у дома, в класната стая или срещу приятелите си.

Докато всички се поздравяваха колко чудесна е цялата инициатива и журналистите ме питаха, какво планираме да направим, за да станат подобни инициативи още по-редовни и грандиозни при мен дойде една жена. Работи от години с тези деца и сподели своето притеснение. Не че не се радваше на турнира, все пак е в основата на организацията му. Но какво се случва, когато няма турнири, камери, министри и посланици?

Нищо…

Спортните клубове масово отказват да работят с деца в неравностойно положение. Особено с ромчета. Или треньорът не иска…или по-често родителите на другите деца са против. Предлагат се компромисни варианти да се правят специални групи за тях – все едно са наказани или пренасят неизлечимо заболяване.

Винаги съм вярвал, че в спорта хората са по-отворени, по-задружни, по-космополитни ако щете. И наистина не намирам никаква логика спортни клубове и особено треньори да отхвърлят български деца, само защото са по-тъмни на цвят. Нали най-големите спортни федерации се борят ежедневно с расизма? Нали най-големите спортисти на нашето време участват в клипове и инициативи срещу расизма?

Трудно е да повлияем на хулиганите по стадионите да не издават маймунски звуци. Трудно е да повлияем на всеки родител, който не иска детето му да спортува с ромче в своя отбор (но би трябвало да опитваме). Но клубовете и особено треньорите, които би трябвало да са и учители/ментори/възпитатели на децата нямат право да делят децата по този начин. Дори би трябвало да съдействат в комуникацията с недоволните родители, и да ги убеждават, че за собствените им деца също има полза от тази интеграция.

Нали постоянно твърдим, че спортът създава приятелства и води до интеграция…? Иска ми се да има все по-малко подобни турнири, а децата лишени от родителска грижа и тези в неравностойно социално положение все по-масово да участват в останалите спортни състезания. Това социално деление трябва да изчезне, защото спортът е за всички деца и е глупаво да ги разделя, когато може да ги събира.