Ще започна отзад напред. Много обичам да посещавам събития в неделя. Не за друго, но когато се срещам с хора, които работят или се обучават в неделя знам, че съм сред правилната аудитория. Това са хора, които с готовност са се разделили с така измамното свободно време и са се посветили на нещо важно. Тази неделя имах възможност да връча сертификатите на група младежи, които се обучават на лидерство като част от проекта за Международната награда на херцога на Единбург.

Няколко дни по-рано пък изнесох лекция на доста необичайно място. В залата за спортно катерене – Boulderland. Аз съм балканджия и катеренето не ми е чуждо, но устоях на изкушението да пробвам катераческите си умения и се концентрирах върху работата. А тя бе доста отговорна – директорите на над 70 столични училища искаха да научат нещо ново за нестандартните методи за обучение. Сред лекторите бяха хора като Светлин Наков – основател на Софтуерен университет, а преди това на Академията на Телерик, както и Теодосий Теодосиев – учителят по физика, който спечели наградата Мъж на годината.

Моята задача бе по-скоро да ги провокирам, да им обясня в цифри и факти какъв е продуктът от образователната ни система (европейски шампиони сме по NEETs) и заедно да потърсим решение на този проблем. Не се случи точно така, но с постоянство и редовни срещи на подобна тематика ще има напредък. На този етап загубихме малко повече от необходимата енергия за решаване на инфраструктурни казуси, които са важни…но не бяха тема на форума.

Тези две събития нямат много общо на пръв поглед, но всъщност имат много дебела връзка. Председател на Почетния тръст на Международната награда на херцога на Единбург и собственик на Boulderland е един човек, за когото бях чувал много, но с когото се запознах едва миналата седмица. С Ивайло Пенчев, известен най-вече като собственик на фирмата за катерачни стени Walltopia, ме запозна миналата седмица лично президентът Росен Плевнелиев. Това се случи по време на честването на първата годишнина на Наградата в България. За този проект работят изключителни хора, които имат за цел да помогнат на колкото се може повече млади хора да открият по-доброто себе си. Да ги предизвикат и да ги научат да постигат целите си.

Общувайки с тези хора, както и посещавайки детските спортни събития в събота, оставам с няколко идеи по-оптимистично чувство за бъдещето на България. Имаме много стойностни хора, млади родители и деца. А още по-оптимистично, е че започват да се появяват и успешни предприемачи, които отделят време и средства за стойностни каузи. В този ред на мисли, май на ход сме ние, политиците…